четвъртък, 20 Юни 2019 17:28 ч.

Тъжно е, но най-добрият строй, в който сме живели, е тоталитарният

09.04.2010   |   16:28
Прочетена: 5510   |
Коментари: 2
Тъжно е, но най-добрият строй, в който сме живели, е тоталитарният
Снимка: Александър Томов

Александър Томов е роден през 1944 г.в София. Поет, белетрист, кинодраматург. Автор е на над 20 книги. Сценарист е на филми, най-известните от които са “Елегия”, “Романтична история”, “Характеристика”, “Мечтатели”, “Смъртта може да почака”. Особено популярни са трилогиите му “Корупция”, “Новобогаташи”, “Четвъртата власт”. Бил е председател на Националния съвет за радио и телевизия. В момента преподава в Нов български университет.

- В доста от вашите романи разкривате симбиозата между престъпни групировки и политическа върхушка. Идва ли краят на кървавата битка за пари и власт у нас?

- От 20 години в държавата ни тече тъмен, мътен процес, който наричам бавно и неумолимо мутризиране на всякакви нива от обществото. Никой не е очаквал, че след тези 20 години преход ще започне това тъмно, неясно и сякаш неидентифицирано мутризиране, което изследвам в моите романи саги. Имам предвид “Лешоядите” на издателство “Хермес” и романите след тях. Никой не е очаквал, че мутризирането ще продължи 20 и повече години, но точно това стана. Разбира се, нашите мутри не идват от Марс, а из недрата на нашия народ. Колкото и да го обичаме тоя народ, колкото и да го хвалим, че е трудолюбив, мутризирането става в самия народ, ние самите сме си виновни за него. Едно поради това, че не го отхвърлихме с нашето гражданско общество, друго че самите ние с нашето мълчание по някакъв начин участваме в това невероятно мутризиране.
За тези две десетилетия стана ясно, че нашият народ в по-голямата си част не беше дорасъл до демокрацията и свободата в нейния европейски вид. Причините са много. Сред тях съзирам и т. нар. Синдром на Индже войвода. На младини той бил с кърджалиите, колил и бесил народа. След това изведнъж му дошъл акълът, станал народен закрилник. Този синдром понякога развивам в моите съвременни романи. Оказва се, че най-добрият строй, съществувал в нашата история, е тоталитарният. При строги правила, гонения, цензура ­ само при тях се оказва, че българският народ е способен да постигне сериозни успехи ­ неслучайно сега мечтаем за успехите, които са отчетени през 1989 г.! Представяте ли си! Значи дърпаме назад към стария ред, към правилата, към спокойствието, което някога е изпитвал българинът. Това е много тъжно, но за съжаление е така. За последния ми документален роман изследвах личността на Стефан Стамболов и се оказа, че той печели много и дръпва напред цялата българска държава благодарение на диктаторския си дух, колкото и да изглежда невероятно. В момента сме жадни за правила, за ред, за съд, прокуратура, възмездие. Това е много показателно.

- В лицето на Бойко Борисов хората виждат нещо подобно - твърда ръка. Ще успее ли той да оправи нещата?

- Не знам дали ще успее. Но ние сме митологичен народ, винаги чакаме спасителя, чакаме месията. Това е заложено в балканските народи. Все още не сме достатъчно съзрели, за да разберем, че няма да ни спаси който и да е, дори и самият Исус Христос, ако ние самите не осъзнаем, че трябва да се спасяваме самите ние, че трябва да се организираме самите ние, че трябва да сме сериозна нация, която отстоява интересите си и избира тия лидери, които наистина є трябват, които ще я извадят от кризата. Разбирам, че условията за създаване на криза в нашето общество (а кризата е морална и тотална, има сриване на абсолютно всички ценности), не е само в дълбочините на нашата народопсихология. Кризата е модерна, диктува се и от много външни фактори. Налице е срив на ценностите в глобален мащаб и това оказва изключително силно въздействие на нашата народопсихология. Телевизията например - това, което гледаме, което ни залива отвсякъде, в което българинът трудно може да се ориентира, да си даде сметка накъде отиваме.
В глобален мащаб е налице синдром, за който рядко говорим - т.нар. посредственост, която залива всичко ­ от телевизията, сериалите, до кризата на банковата система, която пак беше създадена от големи тарикати посредственици, които осъществиха световен банков обир, чиято тежест пада върху нас.
Така че, от една страна, сме виновни за това, че не можахме да изградим сериозно гражданско общество, а от друга страна, ни атакува и глобалната криза. И сме между два огъня. Така че много трудно и бавно ще осъзнаваме нашите собствени ценности и много бавно ще излизаме от кризата - глобална и вътрешна.

- Заради емблематичните ви есета “Новите варвари” една социоложка ви окачестви като орален садист. Срещу кого бихте отправил днес жилото на политическата сатира?

- Тази квалификация беше комплимент за мен. Изрече я посредствена авторка, която първо трябва да нарече така самия гений на българската литература Христо Ботев. Ако прочетем внимателно есетата му, ще разберем за какво става дума. В есетата си за новите варвари не съм сбъркал нито веднъж, познах абсолютно точно това, което се задаваше ­ т. нар. срив на ценностите, за които жадуваха новите варвари. Оказа се, че т. нар. нови варвари са водени от едно-единствено нещо ­ личния интерес. Повечето от тях станаха милионери, сега имат имоти. И всичко това е за сметка на българите и на собственото ни овчедушие, трябва да признаем, че то съществува за съжаление.

- Днес срещу кого бихте написал нещо подобно? Срещу нови фарисеи, срещу политиците?

- В България има една-единствена тема, която е изключително важна и на която много малко се обръща внимание - разпадът на ценностите. Той е повсеместен, скрит, явен. Интересува ме тази тема в съвременен мащаб - имам предвид за новите ми романи, тъй като издавам по два, понякога по три на година. Това е темата - разпадът на ценностите у българина, който е тотален и трагичен. Често не си даваме сметка какво всъщност става в нашето общество.

- В романите си назовавате почти дословно реално съществуващи политици, герои от новото време, в които читателите лесно разпознават съвременни политици ­ Румен Петков, Ахмед Доган, Иван Костов. Не се ли страхувате от подобна директност?

- На всичките ми романи имам непрекъснато мото, в което казвам, че ако се познаят някои лица, това е случайно. Въпросът не е в това, че читателите могат да познаят дадени лица. Въпросът е да усетят, а в романите ми подчертавам това непрекъснато, общия път, по който има тотален разпад на ценностите. Искам да накарам читателите да се огледат и не само да търсят конкретни имена, и то сеирджийски, а да погледнат себе си, да си направят равносметка. Да се запитат не са ли участвали в тия безкрайни обръчи от фирми, далавери, лъжи. Или са спомогнали с мълчанието си за правенето на тия далавери, за създаването на тая невероятна, кошмарна атмосфера. Към това са насочени романите ми - към средностатистическия български читател. Всъщност пиша по два начина: издавам романи за масовата публика, а имам и романи ­ като “Оракулът на Дионис”, посветен на Орфей, който е за ценители на изящното слово, елитарна проза.

- Успяхте ли да преодолеете разочарованието от политика Иван Костов? Има ли той бъдеще на политическата ни сцена?

- По принцип съм разочарован от абсолютно всички български политици, които за тоя 20-годишен период не можаха да си дадат сметка за това, накъде отива държавата, което за политика е абсолютно задължително. За съжаление нямаме до тоя момент доказани големи талантливи политици.
А що се отнася до Костов - хора като него нямат друг шанс извън политиката. Важното е какво са доказали в нея. Липса на талант, това е доказал Костов. Доказал е посредственост, която на фона на нашата политическа действителност горе-долу се ядва. Но нищо повече. Това е все едно един писател да докаже, че и той пописва, но му липсва големият талант. За съжаление.

- За всичко и за всички ли има възмездие? Така е озаглавен един от последните ви романи.

- Ако трябва да бъда максимално откровен, възмездието все още у мен като писател и у една огромна част от моите читатели и у българския народ е илюзия, нереалност, утопия. Всички се надяваме на някакво възмездие за далаверите, за това тотално разграбване на държавата.

- В един от най-жестоките ви романи ­ “Криминале”, героят ви цитира Макиавели: Злото се изкоренява единствено с по-голямо зло. Това ли е рецептата?

- Не знам коя е рецептата. Смятам обаче, че голямата рецепта за това, как може да се оправи страната ни, ще я даде собственият ни обществен живот, начинът, по който се развива държавата ни. Той ще покаже дали едно зло може да премахне едно по-голямо зло, или обратно. Рецепти за това все още няма.

- Наричате нашето време ново Средновековие, не е ли време вече да влезем в епохата на новия Ренесанс?

- Тоя израз го взех от голям френски социолог, Ален Менк. В началото на 1990-те той издаде една книга, в която говореше за новото Средновековие, което ще настъпи в пространствата на Москва, в нашите пространства, в новите пространства на Източна Европа. Първоначално приех израза като игра на този социолог, но постепенно, наблюдавайки нещата, стигнах до извода, че наистина ние, източният блок, след рухването на социализма, неусетно попаднахме в едно ново средновековие. Или както е казал Солженицин - страхувам се, че отломките на социализма могат да ни затрупат и да ни погълнат. Знаете ли какво казва Солженицин в едно интервю, когато негови много близки приятели го питат какво е положението в Русия и Източния блок и какво трябва да се прави, за да се спре разпадът, грабежът, разрухата. Трябва ни ново КГБ, отговаря Солженицин! Забележителен отговор, представяте ли си докъде е стигнал този голям руски мислител, за да изрече подобна фраза! Трябва ни нов модерен ред, нови закони, но тези неща стават много бавно и трудно. Не знам кога ще се озовем в новия ред!

- Проклятие или щастие ни носи този ген, смесица от раси?

- Генът ни е замесен от 67 народности. Неслучайно се наричаме кръстопътен народ. Трябва да бъдем изключително жизнен и изключително интелигентен народ, така трябва да бъде при това смесване на гени на 67 народности. Но позволете ми да се съмнявам в това и да очаквам тази свръхинтелигентност и жизненост някъде в бъдещето.

- Според едно последно изследване сме едни от най-отчаяните хора в ЕС. Това изненадва ли ви?

- Не може да не е така, ние сме на последно място по бедност. И какво искате да изразяваме при тая класация! Да не изразяваме песимизъм - това е абсурд! Държавата е толкова разнебитена, толкова разграбена, толкова хаотична в момента! Докато не се оправи, не се въведат правила, ред, няма начин българинът да не бъде дълбок песимист. Това между другото е и вродено в нашата народопсихология. Ние сме малък народ, но често сме настроени песимистично. Страдаме от прекалено самочувствие, от прекалена всезнайковщина ­ това също ни пречи да се организираме. И от това всъщност най-много си патим: малък народ, малка държава, амбиции големи. Слушайте само сутрешните блокове по телевизията и вижте какво самочувствие има част от българския народ - жестоко: той знае всичко, той е наясно как могат да се оправят нещата. Липсата на колективизъм у българина е много драматична. Личният индивидуализъм много често у нашенеца преминава в отчаяние и песимизъм и това е пагубно понякога за него.

- Казвате: враговете са част от битието на писателя. Вие имате ли много врагове?

- Ако искаш да оцениш един писател, трябва да го оценяваш по неговите врагове. Враг, приятел или фен обаче на мен не може да ми окаже каквото и да е влияние. От 12-те мнения, които ще чуя за собственото си творчество, най-ценно е 13-ото, моето собствено.


Топ новини
Читател: Скочих в локва заради неправилно паркирани коли
18.01.2018   |
18:15   |
8277
Коментари: 0
Пловдивчанин се оплака в редакцията на в. „Марица“, че му се е наложило да скочи в локва заради неправилно парклирали коли. Случката се разиграла в четвъртък...