сряда, 18 Юли 2018 04:17 ч.

Тютюневият град остава непознат за хората и бизнеса

Едва 10 проучватели от Националния институт наблюдават над 40 000 обекта
05.07.2017   |   17:10
Прочетена: 1914   |
Коментари: 0
Тютюневият град остава непознат за хората и бизнеса

Архитект Иван Колев специализира в сферата на опазване на недвижимо културно наследство. Завършва УАСГ, София, специалност Архитектура. От 2011 г. до 2017 г. Работи като архитект проучвател в Националния институт за недвижимо културно наследство в Пловдив и София.


Изправени сме пред ситуация, в която голяма част от обектите на наследството в България са непроучени - липсват достатъчни данни за тяхната поддръжка, възстановяване, а много често те не могат да бъдат дори локализирани. Какви са причините за това? До 2009 г. идентификацията  и декларирането на културни ценности става сравнително лесно - с акт на НИПК (сега Национален институт за недвижимо културно наследство - НИНКН).

Тази процедура включва създаване на списък на обектите, в който са включени тяхното име, административни и кадастрални данни. За обектите са изготвяни архитектурни заснемания, фотодокументация, описателна част, изясняваща типичното и специфичното в обекта. Когато се изготвят предложения за множество обекти, обединени от обща територия, като например историческата зона на даден град (като центъра на Варна, Бургас и др.) - проучването включва и обобщени данни за градоустройствената и архитектурно-строителна специфика. Тези проучвания обаче не са извършвани за всички обекти на наследството.

Много често, на база преценката на проучвателите, те са декларирани само като списъци. В част от тези списъци липсва административен адрес, както и кадастрални данни. В други случаикадастралните данни са спрямо стари планове, които  в големите градове са били предмет и на големи промени.

В случая на Пловдив номерата на кварталите в плана на Шнитер са променяни, а бъдещия ПУП на Централна градска част (в процес на завършване) предвижда последваща нова промяна. Това води до създаване на различни списъци, двойно описание на обекти и дори днес, 35 години след създаването на ПУП на ЦГЧ Пловдив (1982 г.), все още всеки обект се записва с новия и стар номер на квартал - поради възможността от грешки. 

Заради непълното проучване, голяма част от обектите на наследството са непознати. Непознати са за институции, за граждани, за техните собственици и ползватели. Следва да се направи уточнението, че приблизителния брой от 40 000 обекта на наследство в България отговаря на всички единични обекти на наследството в България.

Не всички от тях обаче отговарят на целта на своето опазване. Голяма част от единичните обекти са ценни само като обеми или поне такава е държавната политика, в която се позволява те да бъдат съхранени единствени като фасади (илюстрация 1). В такъв случай не би трябвало да говорим за единични обекти, а за групови - правилно е да ги назовем - ансамбли или силуети. Тогава броят от 40 000 най-вероятно би бил значително намален.

Законът за културното наследство дава възможност на широк кръг от институции и отделни граждани да участват в процеса на изследване на обекти на наследството, но въпреки това тази дейност се върши почти изцяло от Националния институт за недвижимо културно наследство. А НИНКН разполага с по-малко от десет на брой проучватели.

Десет човека за 40 000 обекта на наследството! В резултат на сведения до минимум изследователски състав на НИНКН, институтът  не може да извършва изучаване в цялата страна, а това води до поддържане на актуалния проблем - недостатъчна информация за голям брой обекти на наследството.

Липсата на информация, както и подходящи режими за опазване на обектите на наследството водят до безвъзвратната им загуба. Проблемите са няколко: от една страна - собствениците и ползвателите на сгради на наследството не притежават достатъчно информация за значимостта на своите сгради; от друга - както държава, така и местната власт не могат да изградят стратегии за опазване на най-ценните си обекти.

Дори в големи градове като София, Пловдив, Варна, Бургас  липсва пълната информация за културните ценности, а наличната не отговаря на съвременните изисквания  съгласно Закона за културното наследство (2009 г.), както и Наредба №12 на Министерство на културата (2012 г.). 

Ако считаме, че заинтересовано за опазване на наследството е цялото общество,  тогава защо в процеса участват предимно институции? Загубата на обекти на наследството лишава всички ни от част от нашата история и култура, а най-силно и най-близко във времето са засегнати интересите на неговите собственици или ползватели.

Те с пълно право питат: „Защо да пазя тази стара сграда?“, защото липсва постоянен „разговор“ с институциите, които опазват наследството - държавни и местни. Инвестиционни инициативи на собствениците на паметници почти винаги са в конфликт с опазването на сградите, не защото те искат да ги разрушат, а защото няма кой да отдели време, за да обсъди с тях възможностите едновременно да се запази и развива един обект на наследството.

А една сграда недвижима културна ценност е не просто товар, а изключителен потенциал. Но това не може да бъде постигнато само с информационни кампании. Изискват се промени в нормативната рамка, която да дава възможности за прилагане на закона, без това да води до значителни икономически загуби за собствениците на паметници. 

За да изясним подхода, прилаган в  проучване на обект на наследството, можем да ползваме един от най-обсъжданите и конфликтни случаи в Пловдив - тютюневите складове и индустриалното наследство.

В Закона за културното наследство терминът „индустриално наследство“ е посочен без обяснение, но международни документи съществуват и на тяхна база бихме могли да изведем основните ценности на зоната на тютюневата индустрия: 

- градоустройствена структура, която определя развитието на гр. Пловдив през 20-и век, съхранена до днес; 

- изграждане на множество единични тютюневи складове с висока архитектурна и конструктивна стойност; 

- свързани с тютюнопроизводството обекти - жилищни, обществени, обслужващи и др. сгради; 

- изграждането на стопански отрасъл от национално и наднационално значение, център на който е бил град Пловдив; 

- историческа значимост, обвързана с войните, миграциите на население, изявените личности, свързани с индустрията и тяхната социална и политическа дейност от местно и национално значение; 

- уникален за територията на България комплекс от индустриално наследство, което в по-големият си обем се използва и днес (с изключение на сградите, които са декларирани като културни ценности, почти всички складове и фабрики се използват днес, като много от тях са претърпели значителни мероприятия по адаптиране). 

Пренебрегвайки коя да е от гореописаните посоки за разглеждане на ценността, означава, че ние отнемаме от значимостта на самия обект на наследството. В илюстрация 2 се вижда и характерното функциониране на територията на бившите тютюневи фабрики и складове - тя е наситена с обществени функции, със съхранени жилищни зони във вътрешността на кварталите.

При такова значение за частния бизнес в Пловдив, участието на собствениците в процеса по опазване и развитие на територията е ежедневен.  Именно затова е от съществено значение правилното разбиране на един паметник (или група от паметници), което да доведе и до изискване на правилните мерки за неговото съхранение и адаптиране.

Не по-малко важно е екипите, които проучват защитените обекти, да са съставени от  различни специалности -  архитекти, историци, икономисти, юристи,  представители на научни  институти, общини, музеи, граждански организации, гилдии  и, разбира се, представители на собствениците.

Резултатите от работата им трябва да се представят редовно на обществени обсъждания с широко медийно партньорство, в  които да се изясняват проблемите. 

Тъй като проблемът с „непознатите” за нас обекти на наследството е национален, следва да се подходи на национално ниво. Възможно най-скоро следва да се организират проучвателски екипи из цялата страна, които да извършат пълна актуална идентификация на обектите на наследството.

Тези екипи трябва да се ръководят от НИНКН, като в основата им се оставят професионалните организации САБ, КАБ, БНК на ИКОМОС. Така проблемът с малкото експерти в НИНКН (изпълняващи по-скоро методическа дейност), няма да спира процесите в държавата, а различните институции ще могат да извършват работата си. 

Изключително важно е изследването и опазването на наследството да е резултат на изискването му от обществото, а не да бъде налагано императивно от държавна или местна власт. /Марица.бг

Тютюневият град остава непознат за хората и бизнеса
Тютюневият град остава непознат за хората и бизнеса
<>
>

Топ новини
Читател: Скочих в локва заради неправилно паркирани коли
18.01.2018   |
18:15   |
5917
Коментари: 0
Пловдивчанин се оплака в редакцията на в. &bdquo;Марица&ldquo;, че му се е наложило да скочи в локва заради неправилно парклирали коли. Случката се разиграла в четвъртък...