сряда, 21 Ноември 2018 18:36 ч.

Филм или с книга в ръка

25.11.2012   |   10:31
Прочетена: 1744   |
Коментари: 0
Филм или с книга в ръка

 София Несторова: Хубавият роман може да се изживее само буква по буква

Интервю на Мария ЛУЦОВА

 София Несторова е поетеса и преводач от чешки и руски език. Работи като редактор в издателска къща „Жанет 45” вече 10 години. Автор е на три стихосбирки. За първата  -  „Целувам камъка”,  получава националната награда за поезия „Димчо Дебелянов”. За втората си книга „Озонова наркоза”, издадена с конкурс на Свободното поетическо общество, е отличена с приза „Иван Николов”. Третата й стихосбирка е „Избрах”. Творбите й са публикувани в литературни издания на полски, унгарски, испански,  немски и турски език.

- Г-жо Несторова, кое е по-автентичното емоционално преживяване  -  два часа с хубава книга в ръка, в киносалона или пред тв екрана?

- Плакала съм (защото за мен това е върховното емоционално преживяване) и пред телевизора, и с книга в ръка. Та даже и в киносалон, когато заради околните уж си по-сдържан. Спомням си един такъв голям рев (и резил, защото не можех да се спра и на излизане от киносалона) в студентските си години. При това филмът беше комедия  -  „Афоня”. Но аз така и не разбрах защо всички в салона се смееха на една ужасно трагична (според мен) сцена на гарата, когато Афоня три пъти сменя билета си за различни посоки, не знаейки накъде да тръгне, след като разбира, че майка му е починала преди години и че напразно е бил пътя до родното селце... Това събужда подозрението на станционния милиционер и той иска паспорта му за проверка. Камерата показва снимката  -  младо, усмихнато и ведро момче, истински сладур! После се вдига към лицето на Афоня  -  започнал да оплешивява, с подпухнали очи и безизразен поглед... един очукан човек...

С този малко дълъг „преамбюл” исках да кажа, че истинско вълнение човек може да изпита само от голямо изкуство  -  независимо дали е с книга в ръка, пред телевизионния екран или в киносалона. Последните петнайсетина години по-често се вълнувам от книги не само защото това е професионалното ми занимание в издателство „Жанет 45”, а защото почти не ходя на кино. По телевизията пък дават основно буламачи. Много, много рядко  -  и по правило след полунощ!, може да попаднеш и на някой сериозен филм.

- Случвало ли се е да ви разочарова филм, направен по литературно произведение?

- Разбера ли, че ще се излъчва такъв филм, с любопитство го гледам. Но в 99% от случаите съм разочарована, ако съм чела книгата преди това. Та моят княз Мишкин е съвсем различен! Както и моята Анна Каренина! И те не само са различни от предложеното във филма, но и обитават друг свят  -  създаден от мен с помощта на писателя в собственото ми съзнание.

Понякога се случва и обратното. Не харесах романа на Кен Киси „Полет над кукувиче гнездо”, защото непрекъснато ми се натрапваха ярките образи от страхотния филм на Милош Форман. И текстът някак ми избледня. Дори си въобразих, че някои моменти от филма ги няма в книгата.

А друг път нещата се напасват прекрасно  -  така ми се случи например с българския филм „Мъжки времена”.

- А филм с недобре разгърнати образи и фабула може ли да вдъхнови създаването на роман?

- От калпави образи голям роман не  става. Затова и не ми е минавало през ума.

- Случвало ли ви се е да прочетете книга и след като затворите последната страница, да заживеете с мисълта, че е чудесна за филмиране?

- Да, неслучайно съществува понятие „кинематографична проза”. Но истински дълбоката, разгърната и сериозна проза е трудна за филмиране  -  освен за собственото ти кино, в главата. При това ти самият ще си и режисьор, и художник на костюмите... Няма по-голямо удоволствие  -  от прочетени думи да сътвориш цял нов  свят!

- Защо хората в по-голямата си част предпочитат киното пред качествената книга? Означава ли това, че литературата не е така комуникативна като седмото изкуство?

- Общо взето времето е такова  -  на бързата храна. Освен това визуалното е по-агресивно, а и по-лесно за възприемане. Но аз не мога да си представя как може да се филмира поезия например? Или прозата на Марсел Пруст... Истинската красива тъга (превод на думата белетристика) може да се изживее само буква по буква. Аз лично, ако трябва да избирам, ще избера книгата.    

 

 Николай Станчев: „Часовете” е филм, който все едно аз съм измислил

Деляна ЛУКОВА

На масовия зрител Николай Станчев е познат от сериала „7 часа разлика”, където играе ролята на бизнесмена Стефан Стефанаков. Изкушените от театъра са го гледали в десетки постановки на сцената на Пловдивския театър. Завършил е актьорско майсторство в класа на проф. Гриша Островски. Извън киното и театъра се занимава с дистрибуция на петролни продукти.

- Два часа в киносалона или два часа с книгата?

- Ужасен въпрос. Киното ми е голямата слабост, а театърът - голямата любов. Има един филм, който винаги гледам с удоволствие, това е „Имало едно време в Америка”. От друга страна, обожавам да си взема книгата и да седна пред камината на вилата ми в Мостово. Огънят ми действа като хипноза, а като добавим и любимото четиво - релаксът е пълен.

- Дай пример със заглавие, което те е изкефило повече като филмова версия, отколкото художественият му вариант.

- „Часовете”. Това е филм, който като че аз съм измислил. Не може да се направи нещо по-добро като екранизация. Става дума за три жени от различни поколения и исторически времена, чийто живот е свързан чрез романа „Мисис Далауей”, написан от Вирджиния Улф. Във филма действието се развива в рамките на един ден, но в съответния исторически период. А в главните роли са три емблематични актриси - Никол Кидман, Джулиан Мур и Мерил Стрийп. След това прочетох и книгата, но филмът е уникален.

- Защо хората предпочитат да отидат в киносалона или за час и половина да гледат сериал, вместо да си вземат книгата?

- По-лесно е като възприятие. Всичко ти е смляно и ти се поднася наготово. А книгата иска вглъбяване. Връщаш се да препрочиташ абзаци, подчертаваш, мислиш. Пробуждането на българското кино ужасно ме радва, но ако бях на друга географска ширина, вероятно щях да снимам повече, отколкото сега имам възможност.

  

 Книгата ни измъква от посредствеността

Мария ЛУЦОВА

Във време на криза  -  финансова и духовна, книгата може да се превърне в остров на спасението, да стане средство за оцеляване. Достатъчно е човешкият ум да е любопитен, а душата  -  жива. Да четеш означава да си търпелив, да търсиш знанието и това да ти носи радост. Книгата е ключ към алтернативни животи, път към неподозирани емоции, лек за объркания от реалностите човешки ум.

Няма по-евтино развлечение и по-продължително удоволствие от четенето, казва Монтен.

Така е, за 10-15 минути в книжарницата или библиотеката любознателният читател може да си избере в каква посока да поеме, каква загадка и предизвикателство към ума си да  изпрати.

Всичко опира да човека, защото „книгата е огледало  -  ако в него се огледа маймуна, не ще се появи образ на апостол” (Георг Лихтенберг).

Филмите също могат да ни научат, да раздвижат мозъка ни, но качествените ленти са несъпоставимо малко като количество спрямо добрите книги. Това предопределя избора  -  нищо не може да замени хубавото четиво.

  

 

<>
>

Топ новини
Читател: Скочих в локва заради неправилно паркирани коли
18.01.2018   |
18:15   |
7370
Коментари: 0
Пловдивчанин се оплака в редакцията на в. &bdquo;Марица&ldquo;, че му се е наложило да скочи в локва заради неправилно парклирали коли. Случката се разиграла в четвъртък...