вторник, 23 Януари 2018 15:45 ч.

Хемингуей „обичаше твърде много, искаше твърде много и пишеше за всичко това“

10.07.2016   |   07:47
Прочетена: 702   |
Коментари: 1
Хемингуей „обичаше твърде много, искаше твърде много и пишеше за всичко това“

Ърнест Хемингуей  (21. 07.1899 - 2. 07. 1961) е канонична фигура не само за американската литература. Нобеловата награда през 1954 г. утвърждава името му на световен писател, наложил за модерното писане стила, който той сам нарича „стил на айсберга“ - кратък, почти журналистически слог, под който лежи огромна маса от значения, възможни смисли и символи.

Навярно най-открояваща този стил е повестта „Старецът и морето“, публикувана в списание Laif на 1 септември 1952 г. (този дата е избрана от Хемингуей, за да отбележи стогодишнината от излизането на „Моби Дик“ от Мелвил) и продадена за два дни в 5, 2 милиона екземпляра. Историята на кубинския моряк Сантяго, който след 84 дни без успешен улов хваща огромен мерлин, но докато го завлече с лодката си до брега, месото на рибата е изядено от морските хищници, е разказна  в 26 500 думи и до днес бива тълкувана било то в автобиографичен план, интертекстуално, библейски  символично, защото в повърхностния реалистичен слой на своя текст Хемингуей е вплел множество знаци, които отвеждат към интерпретативните му дълбини.

Всъщност повестта е голямото завръщане след дълъг период на творческа криза. Началата на неговата писателска кариера се губят в Първата световна война, в която през 1918 г. младият Ърнест се включва доброволно като шофьор в Италия и е първият ранен американец. В болницата в Милано се влюбва в сестра Агнес  фон Куровски и тези преживявания се превръщат по-сетне в основа на романа „Сбогом на оръжията“  (1929), който има страхотен успех.

През 1921 г. Хемингуей е вече в Париж като кореспондент на в. „Торонто Стар“ и заживява в кръга на Гъртруд Стайн, Езра Паунд, Скот Фицджералд - това е митологичното първо „изгубено поколение“ на американската литература, което преодолява в творбите си американския комплекс пред европейската култура. Утвърждаването на Хемингуей като романист  идва с „Фиеста. И слънцето изгрява“ (1926) - типичен роман за изгубеното поколение след Първата световна война, който се разиграва в Париж, Памплона и Мадрид и в вплита тореадорството не само сюжетно, но и в символния пласт на сюжета. Друг важен момент от биографията на Хемингуей е отразяването на Гражданската война в Испания през 1937 г. През 1940 г. излиза още един негов „испански роман“ - „За кого бие камбаната“. След това пътува със съпругата си, журналистката Гелхорн, до Китай и се установява за постоянно в Куба. Следват семейни и творчески кризи, алкохолизъм, лов и подводен риболов, катастрофа при сафари в Кения и отслабване на творческата  мощ  до попадането му в психиатрична клиника, където е лекуван от депресия с електрошокове -  край на тази  трагична поредица слага самият той, като се самоубива с любимата си  пушка през 1961 г.

    У нас преводите на творбите му започват с „Да имаш и да нямаш“ през 1941 г., почти всичко от него е издавано, а последно в отделни томове като поредица на ИК „Унискорп“ от 2008 до 2011 г. излязоха четири тома разкази, повестта „Старецът и морето“ и романите „Фиеста. Слънцето изгрява“, „Сбогом на оръжията“, „Зелените хълмове на Африка“ и „За кого бие камбаната“. Спомените му „Безкраен празник“ имат две издания - последно през 1980 г. Неистовият Хемингуей за щастие на българските читатели е постоянно присъстващ на книгопазара от 60-те години на ХХ век до днес и бива преоткриван от поколение на поколение като наистина мощна фигура на световната проза.


Топ новини
Читател: Скочих в локва заради неправилно паркирани коли
18.01.2018   |
18:15   |
1124
Коментари: 0
Пловдивчанин се оплака в редакцията на в. „Марица“, че му се е наложило да скочи в локва заради неправилно парклирали коли. Случката се разиграла в четвъртък...