сряда, 21 Ноември 2018 17:59 ч.

Хипотезата Альоша

Историците все още спорят чие лице ни гледа от върха на Бунарджика - тухларят Георги или руският боец Скурлатов
07.11.2013   |   13:17
Прочетена: 5727   |
Коментари: 11
Хипотезата Альоша

Хенриета ГЕОРГИЕВА


 

 

Преди два дни се сбогувахме с Алексей Скурлатов - руският войник, който поколения пловдивчани познават като прототип на Альоша. Тъжната вест е още един повод да си спомним, че историята често е низ от хипотези, а не от безспорни факти. Като този дали фигурата на паметника е събирателен образ на руския войник или скулпторът Васил Радославов е ползвал прототип. Трябва ли всъщност да развенчаваме една красива легенда, която съществува от десетилетия? При положение, че са все по-малко неотречените, неопетнени неща около нас? Въпрос на гледна точка. Убедена съм, че и най-болезнената истина е по-добра от най-красивата приказка. А и всеки би искал да знае кой или кои са хората, вдъхновили скулптора Васил Радославов да създаде точно тази фигура на Бунарджика над Пловдив. От стотиците паметници на руската армия в света нашият, пловдивският, е безспорно този, който е предизвикал най-много спорове. 56 години след откриването си за едни Альоша в сърцето на Тракия си остава символ на освободителите, на други - на завоевателите.
Впрочем тезата, че Алексей Скурлатов не е прототип на паметника, съвсем не е нова. Казвам това за успокоение на противниците на развенчани митове. Детайлно разследване на пловдивската журналистка Върба Чавдарова показва, че няма как руският войн да е прототип на скулптора Радославов, който изобщо не го е виждал. Скурлатов е бил в състава на руските войски, които пребивават в Пловдив от есента на 1944 до юли 1947 г., когато си заминават за родината. Докато конкурсът за издигане на паметник на съветската армия в Пловдив е обявен в началото на 1948 г., когато Скурлатов е вече в родния си Алтай. През 1979 г. журналистически екип започва експедицията “Търсим те, Альоша”. Тя е съвместна инициатива на популярния пловдивски вестник Комсомолска искра и Агенция по печата Новости. Десетки от издирените съветски бойци ветерани гостуват в Пловдив през 1980-те. Чавдарова поддържа и лична кореспонденция с над стотина от тях, но нито един не споменава за свой сънародник, прототип на Альоша. В едно от писмата си до Върба Чавдарова началник-щабът на съветския гарнизон в Пловдив в периода 1944-1947 г. Исак Борински дори изразява възмущение от твърдения в съветския печат, че Алексей Скурлатов е прототип на Альоша.
Версията за прототипа Скурлатов се появява през 1980-те. Спорно е как. Една от версиите е посочена в книгата “Стои на тепето Альоша” на журналиста Васил Найденов. Той цитира публикувано в Огоньок писмо на пловдивчанина Методи Витанов. В качеството му на инспектор по охрана на трупа Витанов посещава строителната площадка на паметника. Спомня си по асоциация своя руски приятел Альоша Скурлатов и решава, че точно това е прототипът, използван от скулптора. Така тръгва митът. Скурлатов е издирен, гостува в Пловдив. В бележника си Върба Чардарова описва руския гост като обикновен добър човек. Думите му напълно потвърждават тази констатация. Скуратов споделя: Когато идвах насам, си мислех, сега там е жътва. Знам, че работят с нашите комбайни “Нива”. Аз съм комбайнер, ще се кача, викам си, на един комбайн и ще им помогна малко. Аз съм обикновен човек. Досега спях спокойно, а ето, че журналистите написаха тази история във вестниците и с това ми спечелиха много приятелства, но и много врагове.
Пророчески думи на достоен човек, фронтовак, работар, когото обстоятелствата и политическата конюнктура правят известен. Впрочем споровете около фигурата на война започват още при проектирането. Партийните величия не одобряват идеята на скулптора Радославов автоматът на Альоша да сочи надолу - какъв победител е с този пораженчески жест! Творецът обаче успява да се наложи. Съветският вожд Никита Хрушчов е направо възмутен от паметника: Не войн, а колхозна кокошка, разгневил се кремълският велможа. Не могъл да преглътне факта, че войнът над Пловдив не изглежда триумфален победител.
Знаменитият руски маршал Сергей Бирюзов напротив, много харесва скулптурата, която вижда в незавършен вид. Чудесно! Само че нашият Альоша не носи кепето си наклонено наляво, а надясно, за да не опира ръката на войника на голата глава, когато козирува, отбелязва военачалникът. Всъщност маршал Бирюзов е първият, който нарича фигурата на паметника с популярното руско име, символ на руски богатир, разказва пред Върба Чавдарова Никола Тодев, бригадир на работниците каменари, строили паметника. Това обяснява защо при монтажа на гранитния войн работниците си подвиквали: Дай сега крака на Альоша, дай да монтираме лявото рамо! Името става популярно, така и не се налага тромавото “Паметник на Съветската армия”, както партията настоява.
Своя версия за прототипа на паметника Альоша има известният пловдивски публицист и общественик Иван Дионисиев. Според него при изграждането на фигурата на руския войн на Васил Радославов е позирал младият красив тухлар от Пазарджик Георги Миленков. Версията на Дионисиев е твърде вероятна, тъй като се основава на лични познанства и впечатления. Дионисиев е личен приятел с Никола Тодев, каменоделецът, ръководил изработката на каменната фигура на Альоша. Чрез Тотев през 1954 г. журналистът се запознава с Георги, когото описва като едър, красив мъж на 26-27 години. На приказка в тогавашния ресторант “Република” каменоделецът представя Георги като човека, позирал на скулптора Радославов за паметника на червеноармееца, изработван по това време на Бунарджика. Младият мъж разказал, че работи в софийската керамична фабрика “Работник” край Лозенец. Там го видял скулпторът Радославов, който ходел често да си купува глина. Срещу приличен хонорар творецът поканил работника да му позира. Георги споделил, че е в Пловдив по покана на Радославов за уточняване на детайли по издялване на фигурата. Дионисиев срещнал Георги и каменоделеца още веднъж - този път тухларят бил дошъл във връзка с хонорарите, които Пловдивската община заплаща на участвалите в изработването на композицията.
Дали Георги от Пазарджик, руски актьор белогвардеец или друг е позирал на скулптора Радославов си остава загадка, която няма как да бъде разплетена.
Паметникът няма прототип, фигурата на руския войник е художествена измислица. Така баща ми е почувствал руския войник, коментира дъщерята на скулптора Мария Радославова. От майка ми знам, че му е позирал руснак белогвардеец, актьор. Да позираш е едно, прототип е друго, категорична е художничката. Баща ми прави паметника с голяма всеотдайност, въпреки че беше с много болно сърце. Затова толкова хора усещат вътрешната сила на паметника, казва Радославова. Васката никога не работеше без модели, но творбите му никога не бяха копия на моделите, които бяха само повод, откриваха му път към вътрешното му виждане. Това пък са думи на съпругата на скулптура Мария Кадънкова-Радославова, цитирани от дъщеря й.
Все едно дали има прототип или не, Альоша живее свой живот, има песни за него. Нека легендата остане жива, настоява г-жа Радославова. Според нея паметникът Альоша е мемориал както на Алексей Скурлатов, така и на хилядите безименни руски войни, изнесли на плещите си най-голямата тежест на Втората световна война. Паметникът Альоша си остава един от символите на Пловдив. Въпреки уважението към митовете и кумирите, е добре да знаем защо и над града се е появил точно такъв монумент. Истината, а не митът ще помогне, вероятно, следващият градски символ да не ни разделя.

  По-добре ли е Ротондата с вечен огън

Впрочем паметникът на Бунарджика би могъл да е съвсем различен. Предложени са били няколко проекта. Важен щрих за времето е дебатът по анонимните проекти на паметника в Червения салон на дома Кудоглу в Пловдив през 1953 г. Залата е била претъпкана с художници, скулптори, литератори, интелектуалци, пише Иван Дионисиев. Водещ на разискването е не кой да е, а главният архитект на републиката Борис Марков. Когато той предлаго проекта с мото “Червен богатир”, в залата избухва полемика. Срещу скулптурен паметник, единична фигура на хълма се обявява художникът Димитър Павлов. Той, цитиран от Дионисиев, обяснява, че подобна фигура на Бунарджика ще стои отдалеч като рогче, а отблизо червеният войн ще губи чистото си внушение. Павлов печели одобрението на голяма част от присъстващите със свой проект - изящната композиция включва ротонда от бели мраморни стълбове с фигура на войн и вечен огън в челната част. Идеята обаче изглежда твърде нереволюционно, дори ретроградно за хората, които вземат решения тогава. Последна дума за проекта за паметника имат не творците, а генералите Асен Греков и Добри Джуров. Според тях е задължително да има пряк поглед отвсякъде към богатира, символизиращ саможертвата на съветските войни в борбата срещу фашизма и тържеството на война победител, отпуснал оръжието в мирна поза.

 

<>
>

Топ новини
Читател: Скочих в локва заради неправилно паркирани коли
18.01.2018   |
18:15   |
7369
Коментари: 0
Пловдивчанин се оплака в редакцията на в. &bdquo;Марица&ldquo;, че му се е наложило да скочи в локва заради неправилно парклирали коли. Случката се разиграла в четвъртък...