неделя, 18 Ноември 2018 13:53 ч.

Художникът Атанас Хранов: Живеем в свят без водачи

Парадоксално е, но единствените хора, готови да умрат за идеята, са терористите от ДАЕШ
10.09.2016   |   13:37
Прочетена: 2985   |
Коментари: 4
Художникът Атанас Хранов: Живеем в свят без водачи

Атанас Хранов е роден през 1961 г.  Завършва Националната художествена академия през 1987 г., специалност „Резба”, при професор Антон Дончев.  Работи в областта на пластичните изкуства и живописта, смесвайки органично жанровете. В момента художникът представя поредната изключително любопитна изложба в артгалерия-музей "Филипополис" - "Дневниците на Балтазар". Тя е своеобразно продължение на експозицията „Чайниците на Балтазар”, която пловдивчанинът представи преди време пред столичната публика.

Атанас ХРАНОВ, художник  

- Г-н Хранов, кой по дяволите е Балтазар, че му посвещавате втора изложба?

- Много добре въведохте образа на дявола във въпроса си, защото християните не харесват много Балтазар. Не одобряват и народа му - халдейците, защото смятат, че са магьосници.  Балтазар всъщност е последният халдейски владетел на Вавилон и герой от Библията. Според Стария завет Бог му оставя послание на стената по време на пищен пир, че идва краят на империята му. Истината е, че мен този образ не ме интересува. Аз се потапям в чудесния магичен свят, в който е живял. А народът на халдейците е изключителен, дал е много на света, макар да е позабравен.  Удивително е, че векове преди новата ера, когато е било напълно достатъчно да се използват понятия за време, като сутрин, пладне и вечер, мръкна и съмна, на тези хора са им били нужни минутите и часовете, че дори и секунди. Трябвали са им заради заниманията им с астрология и астрономия. Най-известните халдейци са тримата влъхви, които идват и се поклоняват на Христос. Те помнят близо 500 години пророчеството на пророк Данаил, че когато се появи минаваща звезда, тогава ще се роди Божият син. Това е невероятно -цели 500 години, са пазели това послание. 

А машините ли ще запазят нашата днешна памет?

- Машините в някаква степен могат да изместят паметта на хората, но въпросът е това, което съхранят, дали ще им трябва на идните поколения. 500 години те са съхранили не само паметта за това събитие, но и мисълта за важността му. Не знам дали днес има такива значими събития, заради които хората ще се върнат 500 години назад. Даже не знам дали има такива и преди 10 години. Затова се обръщам към необятния свят на халдейците - свят на мъдрост и прозрение. Не знам обаче дали тази мъдрост може да се открадне. Тя е предопределена.

Смятате ли, че днес има такива избрани хора?

- Аз лично не ги виждам. Не усещам тяхното съществуване, но много се надявам заради човечеството, че ги има тези просветени хора. И те да направят нещо с този свят. Между другото историята на халдейците е много драматична и ми се струва, че няма просветен народ, който да се е издигнал и да не са дошли нови варвари, за да го смачкат. Тези варвари са без усещане за красота, а науката и Космосът не означават нищо за тях. Те могат да разбиват статуи например. Това го виждаме и в съвремието ни. Винаги се намира един такъв, който да свали просветените и да седне на тяхното място. Да подкара историята както той иска и я вижда, докато не се появи някой друг - по-силен, за да го събори. Това е повтаряемостта на историята. Така или иначе, може би когато една цивилизация се умори и се изчерпи, и не може да даде нищо повече, идва някой друг.

-  Живеем ли днес в такова време на варвари?

- Да, живеем в такъв преломен момент, когато самодоволните малки общества и държави,  закрити от булото на измислена сигурност и самоувереност, вяра в собственото могъщество, стават жертва на варварите. Но слава богу има приемственост, все пак не можеш всичко да изпепелиш.

Какво ще остане след нас? 

- Доста неща, но нашият принос ще бъде съмнителен. Живеем в едно време, което не можеш да го определиш какво е. Няма го нито големия драматизъм на войните, нито пък благото безвремие на мира. Постоянно все едно е война, ама не е война. Аха, да е спокойно, ама не е. Затова ми се струва, че нашето съвремие  по-скоро лежи върху това, което са направили другите. Приповтаряме ги. 

Няма ли все пак пробиви - в изкуството например?

- Не бих казал, може би в литературата се забелязват такива по-мощни явления, но не гръмотевични. Все пак явно там се е събрала една критична маса от хора, които пишат и дават нещо. Факт е, че литературата намери място в Пловдив. В центъра например има най-много книжарници, съпоставени спрямо другите магазини. Но и там не е избухнала свръхнова, просто има предпоставки.

Как се работи в такова време?

- На мен лично по-любими и по-понятни са ми едни други, далечни времена. Не харесвам много времето, в което живея. Не ми е понятно. Например тази виртуална реалност - за мен тя е бягство от истинския свят. Истинският свят със сигурност не е виртуалният. Природата, Космосът, планетите, тревичките са различни неща и нямат нищо общо с електрониката и липсата на живо общуване.

Да, но точно хората с виртуален живот влизат и в галериите. Това не е ли парадокс?

- Публиката влиза в галерията, защото изпитва липси. Хората търсят. Ще дам пример с картините ми. Там не съществува истинска права линия. Има я тази, която може да направи ръката, без да ползва линия. Това нещо успокоява погледа. Това е човешкият свят, истинският. Всичко останало е другият свят, който идва от компютъра. Не казвам, че е лош, но не е човешки.

Къде в този материален свят живеят нематериалните неща? 

- Аз все пак вярвам, че сред нас има духовни хора. Има ги и сред младите, и сред по-възрастните. Познавам ги, те истински се вълнуват от света. Те са надеждата. Голямата липса в съвременния свят е липсата на хора визионери. Нямаме идеи, не знаем какво можем да дадем на света. Ти виждаш ли някъде някаква идея?

Е, има и такива хора, които са готови за идеите си да загинат...

- Ако говорим за тези от ДАЕШ, да, има такива хора. Ама тук, в България, целите на днешното време са телевизорът да е по-нов, колата да е по-скъпа, да си направим селфи на по-интересни острови и да го покажем на другите, че ние живеем по-хубаво. Няма я голямата цивилизационна идея, която да ни придвижи напред и да увлече много хора. Онези, които залагат бомби по телата си, имат такава идея. Те искат да бутнат всичко тук и да си построят света такъв, какъвто си го харесват. И има опасност да успеят. Те са мотивирани.

Нали сме мултикултурно общество без граници?

- Наскоро гледах един филм за атентатите във Франция и Белгия. Постоянно се говори за мултикултурна Европа. Дори обикновените хора прегръщат тази идея, защото така е по-лесно. Тази мултикултуралност е безволева. Тя узаконява бездействието. Не правиш нищо, за да не пречиш на другия. Ако пък правиш, си лош. Аз не твърдя, че срещу бежанците например трябва да се поведе кръстоносен поход, но нека казваме нещата с истинските им имена. Така е и в България. Живеем в лъжа - нито демокрацията ни е демокрация, нито мултикултурализмът ни е мултигултурализъм.

Кои са най-пагубните лъжи за общото ни европейско общество? 

- Най-пагубната лъжа е с изкривеното понятие за правата на човека и с изкривеното понятие за демокрацията. Демокрацията в този си вид не работи, тя е машина за манипулиране. По-лесен начин с парите си да купиш мястото си във властта, а след това и влиянието си.

Къде се спасявате вие, кой е вашият свят?

- Аз търся истинския свят  - не очовечената природа, а истинската. Там намирам сили, там се зареждам. Там астрономическото време върви истински, вярно. Минутите не кривят, секундите не бягат. Там, ако нещо е мокро, е мокро, ако нещо те удари, боли. Нещата са такива, каквито трябва да бъдат. Истински се страхуваш от страшните неща и истински се наслаждаваш на красивите. Моето място е морето. Качвам се на яхтата, излизам в пустошта на водата и търся единение. Колкото по-малко човешки неща има около мен, толкова по-малко се чувствам самотен. Да, странно е, но е така... Например, когато плавам, не обичам да пристигам в пристанищата. Не ми харесва. Обичам безбрежното пространство на морето. Не мисля, че е бягство, това по-скоро е завръщане.

Ала все пак се завръщате тук?

- Защото ми трябва време и пространство, в което да пресъздам преживяното. Завръщанията ми са, за да се затворя в ателието и да покажа онази невидима връзка, да събера в картините си неповторимостта на онзи друг свят. И колкото повече успея да пренеса от него върху платното, толкова по-добра работа се получава. Само така хората могат да открият невидимото и да отворят сетивата си за него. Картините са ключове към съзнанието на публиката. А мисията на художника е точно тази - да се опитва да отключи душата на човека.

Художникът Атанас Хранов: Живеем в свят без водачи
Художникът Атанас Хранов: Живеем в свят без водачи
Художникът Атанас Хранов: Живеем в свят без водачи
Художникът Атанас Хранов: Живеем в свят без водачи
<>
>

Топ новини
Читател: Скочих в локва заради неправилно паркирани коли
18.01.2018   |
18:15   |
7316
Коментари: 0
Пловдивчанин се оплака в редакцията на в. &bdquo;Марица&ldquo;, че му се е наложило да скочи в локва заради неправилно парклирали коли. Случката се разиграла в четвъртък...