събота, 21 Юли 2018 01:16 ч.

Художникът Емил Белев: На изкуство се учи и с компютърните технологии

В Пловдив има много талантливи хора, но още чакаме да се роди новият Златю Бояджиев
13.09.2017   |   11:01
Прочетена: 1765   |
Коментари: 0
Художникът Емил Белев: На изкуство се учи и с компютърните технологии

Емил Белев е роден през 1966 г. в Асеновград, но живее в Пловдив от малък. Възпитаник е на Училището за сценични кадри, след което завършва Националната художествена академия в София през 1996 година. Срещаме се с художника в неговото ателие, където подготвя за експониране картините за предстоящата си изложба "Приказки за светлината". 

Как избрахте името за вашата изложба? 

- Избрах името без колебание. Нарекох проекта "Приказки за светлината", защото повечето от картините отговарят съвсем точно на заглавието, свързани са с много светлина, много живописни и светлинни ефекти. Като тематика също се вписват в избора на заглавие и съвсем естествено ми дойде вдъхновението да нарека по този начин своята нова изложба.

Може ли според вас да се нарисува светлината и как би изглеждала една картина, която я изобразява?

- Може, защото за мен това е най-лесният начин да изразя себе си.  Като видите моите картини, ще разберете и защо от тях струи светлина отвсякъде - светлината  като вдъхновение, светлината като природно явление, като светлинен ефект и т.н.

Разкажете нещо за своя творчески път, за учителите ви, от които сте черпили опит, умение и вдъхновение.

- Благодаря за този въпрос. Завършил съм Художествената академия в София през 1996 г. Имах късмета да срещна много добри учители в своя път. Още в средното училище в Пловдив, което завърших - Сценични кадри, имах щастието да бъда ученик на едни от най-големите майстори сценографи като Веселин Ковачев и Емилия Арабаджиева. Моят учител по живопис беше покойният Анастас Константинов, който ме научи на почти всички неща, свързани с живописта. Това, което знам и умея, съм го научил от него и съм му безкрайно благодарен. В Художествената академия завърших нещо, което за съжаление не практикувам - художествено пространствено оформление, в класа на проф. Георги Лозанов.

Има ли някой по-специален съвет или урок, който сте запомнили до днес от свой преподавател?

- Да, спомням си много от уроците им. Големият български сценограф Веселин Ковачев, светла му памет, беше много забавен и интересен човек с необикновено чувство за хумор. Между другото той често си правеше шеги, например, вместо да караме часове, ни завеждаше целия клас на сладкарница и ни купуваше една торта. Който закъснееше за час, го караше да пее песничка или да каже някое стихотворение, иначе не го пускаше да влезе в час. Но от него съм научил много похвати при изобразяването на светлинните ефекти, тъй като специфичността на предмета сценография беше свързана именно с художественото осветление в театъра и в сценографските практики и до ден днешен използвам неговите съвети и уроци за живописните маниери и техники. 

Откъде черпите вдъхновение за творбите си сега, след вече повече от 20 години стаж в живописването?

- Вдъхновението е неизчерпаем източник за мен. Черпя вдъхновение от всичко красиво, от красивия ни град. В новата си изложба имам няколко картини, които специално съм нарисувал като реверанс към пловдивската публика на пловдивска тематика - градски пейзажи. Нещата ми се получиха много красиви, който дойде на изложбата, ще ги види. Вдъхновението за художника е единственият импулс, който може да го накара да твори, да работи непрекъснато, да се усъвършенства. Вдъхновяват ме красивите лица, красивата природа.

Може ли един творец днес да живее само от изкуство, или е необходимо да се занимава и с нещо друго?

- За съжаление е труден отговорът на този въпрос. Повечето ми колеги, както и аз самият се занимавам и с преподавателска работа, която е основната ми професия. От 23 години работя като преподавател по изобразително изкуство в Основно училище "Драган Манчов". И съм благодарен, че имам тази работа, чрез която пък си осигурявам средства да мога да работя като свободен творец, да се чувствам независим и да мога да финансирам своите проекти.

Твърди се, че децата на новия милениум се интересуват само от компютри и технологии. Вие обаче им преподавате изобразително изкуство. Как възприемат това, с което ги занимавате?

- Винаги има деца, които се вълнуват от изкуството. Сега съвременните условия и съвременният напредък на информационните технологии също са предпоставка за развитието на творческо мислене чрез използването на тези иновативни практики. Компютърното обучение масово е залегнало в училищните програми, децата работят с тях в свободно избираеми часове и кръжоци, където обогатяваме техните познания, умения и желания да работят с новите технологии. Много им е интересно, като им рисувам на големия екран, имаме такива смарт екрани в училище, където могат да се прилагат различни техники. Много се забавляваме, правим различни проекти - плакати, програми и т.н.

Виждате ли измежду тях да излезе някой нов Златю Бояджиев, Димитър Киров или Георги Божилов, с които Пловдив много се гордее?

- Да, виждам, имам много мои ученици, които вече са завършили Художествената академия и някои от тях се занимават с преподавателска дейност, дори във висши учебни заведения. Други тръгнаха по свой самостоятелен път в изкуството. И аз съм щастлив от този факт. Дали Пловдив ще роди ново голямо име в живописното изкуство, само времето ще покаже, но аз определено виждам предпоставки и талант за нещо подобно. Дай боже, чакаме го новия Златю.

Чудесно е, че имате последователи. А вие как оценявате своето място в културния живот?

- Мисля, че имам свое място в културния живот на града, своя стойност като творец в пловдивското културно общество, тъй като участвам във всички изяви на Дружеството на пловдивските художници, на което съм член, както и в общи изложби. Това е втората ми самостоятелна изложба, която ще открия на 16 септември в Пловдивския културен институт. Първата беше преди 2 години с наименованието "Модерният ренесанс". Нарекох я така, защото смятам, че в момента изкуството и България се нуждаят от един нов ренесанс, нов разцвет на изкуството и културата.  

Коя е картината, която мечтаете да нарисувате, но никога не бихте го направили?

- Интересно... Аз лично съм се замислял по въпрос коя е картината, която още не съм нарисувал, но ще нарисувам някой ден със сигурност. Понякога получавам сигнали в своите сънища или когато изпадна в медитация, виждам много красиви неща в невидимия свят, които ме вдъхновяват и които сигурно в най-скоро време ще нарисувам. А картината, която не бих нарисувал, е грозна сцена, носеща негативни послания - кръв, убийства, война, насилие - неща, които ме отблъскват.

Какво е вашето лично мнение по въпроса за бъдещето на галерията на ул. "Гладстон"?

- Пловдивските художници трябва да имаме зала, в която да излагаме своите творби. Единственото решение ние да участваме в културния живот на Пловдив е пловдивската община да изпълни обещанието си и да построи нов дом на пловдивските художници. Аз лично винаги съм за новото.  

Като човек и като творец подвластен ли сте на суетата?

- А, суетата е един от най-големите грехове, обаче, за съжаление, всички творци и артисти сме подвластни. Но аз съм за една разумна суета, която все пак за художника като публична личност трябва да има някакъв израз. За мен тя се изразява в това да показва своите творби и своето изкуство, което прави, и да очаква признание. Иначе според Библията суетата е грях. 

Вашата покана към публиката?

- Искам да поканя пловдивчани и гостите на града на откриването на изложбата ми на 16 септември от 18 часа в салона на Пловдивския културен институт в района на Понеделник пазара. Тя ще продължи до 6 октомври 2017 г.

Художникът Емил Белев: На изкуство се учи и с компютърните технологии
<>
>

Топ новини
Читател: Скочих в локва заради неправилно паркирани коли
18.01.2018   |
18:15   |
5932
Коментари: 0
Пловдивчанин се оплака в редакцията на в. &bdquo;Марица&ldquo;, че му се е наложило да скочи в локва заради неправилно парклирали коли. Случката се разиграла в четвъртък...