събота, 21 Септември 2019 12:48 ч.

Шефът на зърнарите в Пазарджик: Реколтата е добра, но ниските цени ще я обезсмислят

Логично е хлябът да поевтинее, но не вярвам, твърди Александър Миндачкин
20.08.2013   |   13:10
Прочетена: 2426   |
Коментари: 0
Шефът на  зърнарите в Пазарджик: Реколтата е добра,  но ниските цени  ще я обезсмислят

Инж. Александър Миндачкин е председател на кооперацията в пазарджишкото село Ивайло и шеф на Сдружението на производителите на зърнени и маслодайни култури от Пазарджишка област. Повод за срещата ни с него е приключилата преди няколко дни на територията на общината жътва на пшеницата, ечемика и рапицата. Въпреки като цяло добрата тазгодишна реколта г-н Миндачкин не скри притесненията си от другите два основни фактора - цени и пазари.


- Г-н Миндачкин, преди няколко дни земеделският министър Греков обяви, че тазгодишната реколта е най-добрата от 2005 година насам в национален план. Вие споделяте ли това мнение на общинско и областно равнище?


- Действително в национален мащаб добивите са по-големи от нормалното за България. Говори се за 420-430 кг/декар. В частност за нашия регион също има повишение на средния добив в сравнение с миналата година, но то е малко на фона на това в национален мащаб. Ние не сме типичният зърнопроизводствен район и една добра година от гледна точка на метеорологичните условия не се отразява толкова съществено на добива на зърнените култури

.
- Ако използваме езика на цифрите, за какъв среден добив в областта може да се говори?


- При нас средните добиви тази година са в рамките на 370-380 килограма от декар за пшеницата, малко по-ниски са за ечемика и още по-ниски за рапицата. Общо взето добивите са около нормалните за региона, с леко повишение.


- Добро ли е качеството на зърното?


- Определено е добро и с това се изчерпват положителните новини. Защото ситуацията с цените и пазарите не е много успокоителна към настоящия момент.


- Какво имате предвид?


- Добивът е най-добър от 8 години, но с уточнението, че цената е най-ниска, отнесена спрямо разходите за производство. Тази година стойността на пшеницата падна до 25 стотинки. И в момента е толкова, а това няма как да покрие разходите на производителите. Същото важи и за рапицата и ечемика. Това помрачава настроението на колегите от иначе добрите добиви. Затова се приема, че когато няма добри цени и себестойността не покрива разходите, и реколтата не се счита за добра. В момента започва жътвата на слънчогледа и за съжаление и там очакванията по отношение на цените не са добри.


- Кои са обективните причини за всичко това?


- Причините за мен са няколко, но основните са две. Първо, в национален, а и в европейски и световен мащаб, по-важното, е налице по-високо в сравнение с последните няколко години производство на зърнени култури. Това е и основата причина за срива на цените. Като вътрешна причина аз виждам слабия износ. Също така, макар и в по-малка степен влияние оказва и политическата нестабилност. Просто големите играчи на пазара изчакват.


- Какво и защо изчакват?


- Преди всичко внимават с количествата. Изчакват по-високи експортни цени. Според нас има и елемент на картелно споразумение между едрите търговци на зърно. Дано не се окажем прави в това отношение.


- Да очакваме ли спекулации с цената на хляба през есента и зимата, при положение че цената на основния продукт - хлебната пшеница, е толкова ниска сега?


- Практиката през последните години показва, че макар и в широки граници разликата в цената на пшеницата не влияе на хляба. Такава е тенденцията от последните години. Явно има определени буфери, които се използват за неутрализиране на дисбаланса при вътрешния пазар на хлебна пшеница. Моята прогноза е, че няма да има промяна в стойността на хляба, макар че според икономическата логика дори трябва да има намаление на цената заради по-ниските разходи за придобиване на хлебната пшеница. Разбира се, в стойността на хляба не се калкулира само пшеницата. Има и други разходи като горива, материали и така-нататък.


- Започна и жътвата на слънчогледа. Какви са вашите очаквания в тази посока?


- Да, стартирахме със слънчогледа, след това на дневен ред ще бъде и царевицата. Надявам се дотогава пазарът да се стабилизира. Има някакви плахи засега индикации в тази посока. Според последните данни износът започва да се отпушва, така че в голяма степен очакванията са за корекции в цените.


- Как си обяснявате сегашната обстановка в българското земеделие на фона на тази в предишните години?


- Занимавам се със земеделие пряко от 20 години и съм забелязал една тенденция. Когато предходната година е добра не само като добиви, но и като цени следва спад. Защото тези цени водят след себе си до повишаване на разходите за консумативи, торове, препарати, горива и след това се стига до загуби. Надявам се тази тенденция да не се запазва напред във времето.


- Влияе ли ви на вас, зърнопроизводителите, нестабилната политическа обстановка в страната и как работите с новата власт в земеделското министерство?


- Може би пряко не ни влияе, но косвено със сигурност. Досега имахме две срещи с новия земеделски министър и лично аз останах с добри впечатления от разговорите. Казаха си хубави, конструктивни неща, но да видим дали ще се реализират.


- На първата среща в Арбанаси столичен всекидневник изчисли, че автопаркът на членовете на асоциацията на зърнопроизводителите, явили се на срещата с министър Греков, е за 4,5 милиона лева. Вашият коментар?


- Да, помня тази статия. Ами жалко е. В този материал се пишеха основно жълтини, а за важните неща имаше няколко реда. По този повод ще ви кажа, че на тази среща бяха най-едрите зърнопроизводители в страната. Говоря за хора, стопанисващи десетки и стотици хиляди декари земеделски площи. Аз не смятам, че е срамно един човек в тази сфера да кара джип. Важното е дали си е платил данъците и заплатите на работниците. Коректен ли е с доставчици и партньори. Пък нека да кара и два джипа. И аз карам джип. Моят струва 9000 лева. Но ми трябва, защото минава по всякакви пътища.


- Вие колко декара стопанисвате?


- Над 10 000 декара. В Пазарджишко от зърнарите сме 6-7 души с 10 000 и нагоре. Трудно е, но засега оцелявам. Правя го вече 20 години. При нас разпокъсването на земята е съществен проблем. На този етап стопанисваме землища около Пазарджик и в Ивайло, Крали Марко, Пищигово, Величково, Юнаците и Добровница. Размерът на площите е среден и над средния за региона, този обем позволява по-дълготрайни инвестиции, машини, съоръжения, технологии. През това време сме отглеждали и зеленчуци, опитахме се да се занимаваме и с овощарство, но усилията насочихме основно в зърнопроизводството. Дейността ни е на 100% механизирана и в тази посока инвестираме.


- На кои култури залагате?


- Отглеждаме основно пшеница, ечемик, слънчоглед и царевица. Рапицата се оказа доста рискова култура поне засега. На пазара има много фактори - дъмпинг, големи играчи, така че много е трудна прогнозата по отношение на търсене на пазара на определен вид продукция.


- Каква техника използвате за обработка на площите си? В годините на прехода техниката се оказа сериозен проблем по пътя към модернизиране на земеделието.


- За мен лично няма лоша и хубава, има подходяща и неподходяща техника. Това е моето мнение като специалист по селскостопанските машини. Разнообразието на пазара е голямо и ние сме се насочили към машините от среден и по-малък клас. Разполагаме все още и със стари машини. Предпочитам марката “Ню Холанд”, преди 5 години по 121 Марка на ПРСР купих комбайн, след време още един. Така прибирането на продукцията в оптималните срокове и при високо качество е гарантирано. Нещо повече, с тях вършим и услуги. Тази година пожънахме допълнително 12 000 декара (слънчоглед, царевица, ечемик и пшеница). Тракторите ни са основно “Ламборгини”. Имаме потребност от още техника, но поетапно обновяваме парка и през следващата година сме решили да се разделим със старите машини. Досега сме инвестирали милион и половина лева в технопарка.


- За колко машини става въпрос?


- 7 трактора от 100 к.с. и още 3 нови трактора от 250-300 к.с. са идеалното решение в кооперацията ни. Плановете ни са до края на 2013 г. кръгът от инвестиции в техника да бъде затворен.


- След това ще има възможност за повече дивиденти, или?


- Не, ще инвестираме към изграждане на нова база, на складове за съхранение на продукцията. Защото, за да отговаряме на изискванията на Агенцията по зърното, трябва да имаме условия за неговото съхранение. Оттам и проследяване на пазара и реализация при най-изгодни условия. Друг е въпросът, че вече 20 години водя борба да закупя никому неслужещи и буренясали парцели, за да построим база. Ще инвестираме в обновяване на технологиите, като използването на по-добри торове, в поливна техника, в екипа. Механизаторите ни трябва да получават адекватно заплащане за работата си. Не можем да стоим на ниво миналата и по-миналата година.


- Как стои въпросът с поливната техника?


- Той е с известни нюанси. Изграждането на съоръженията зависи от това дали земята е под наем, под аренда. Те могат да се предвидят за земи с договори за минимум 10-12 години. Основно ползваме ресурса на яз. “Тополница” и ако преди десетилетия от него са се поливали 1 млн. декара, то сега те са сведени на едва 50 000 декара. За жалост през последните 20 години политиката беше насочена към разрушаване на поливното земеделие. Едва днес погледите ни са отправени към съвременна хидромелиоративна програма, която да ни даде възможност да кандидатстваме пред Европейската банка за развитие за проекти по поливно земеделие. Защото 2/3 от земята ни в Южна България е зависима от поливното земеделие.


- Преди година учредихте и оглавихте Съюза на производителите на зърнени и маслодайни култури в Пазарджик, който е структура на НАЗ. Колко членове имате в момента?


- Приех предложението да поема ръководството на нашия съюз, макар че ангажиментите и отговорностите ми са много. Събрахме се колегите и решихме и ние да имаме представителство в НАЗ. Реално зърнопроизводителите от областта стопанисваме около 140 000 декара. Членовете са 21 и са само зърнопроизводители. Част от моите колеги развиват и животновъдство, като Георги Велев, например. В началото сме още, но ще работим здраво. А активност не е необходима само по време на протестите. Трябва всеки ден да поставяме проблемите, да ги обсъждаме. Иска ми се обществеността да ни разбере - ние не хленчим за 2 или 3 лева доплащания, ние искаме ясни правила. Аз пледирам постоянно за Закон за браншовите организации. И защо? Защото през изминалата година на протеста излязоха хора с 5 крави и 2 телета и започнаха да говорят от името на животновъдите. Редно ли е? След като искам да участвам във формирането на бюджета (макар и косвено), да разговарям с управляващите, трябва да представлявам някого, но не двама-трима производители, а широк кръг от земеделци. Всяка власт се страхува от силните организации. Ние, производителите на хлебно и фуражно зърно, формираме значим процент от положителното външно-търговско салдо на страната. Това са пари, които влизат в бюджета в страната. И ако искаме много, то е защото даваме много.
- Симпатизирате ли на някоя партия?
- Моите виждания се покриват напълно с тези на членовете на асоциацията. Аз съм аполитичен и в Националната асоциация, и в нашата, пазарджишката структура, първото нещо, което си припомняме, е, че не сме политическа партия. Всеки си има убеждения, но всички сме зърнопроизводители.

Шефът на  зърнарите в Пазарджик: Реколтата е добра,  но ниските цени  ще я обезсмислят
Шефът на  зърнарите в Пазарджик: Реколтата е добра,  но ниските цени  ще я обезсмислят
Шефът на  зърнарите в Пазарджик: Реколтата е добра,  но ниските цени  ще я обезсмислят

Топ новини
Читател: Скочих в локва заради неправилно паркирани коли
18.01.2018   |
18:15   |
8277
Коментари: 0
Пловдивчанин се оплака в редакцията на в. „Марица“, че му се е наложило да скочи в локва заради неправилно парклирали коли. Случката се разиграла в четвъртък...