понеделник, 14 Октомври 2019 14:57 ч.

Ще развиваме тепетата с план. Ама друг път

Часовниковата кула на Сахат тепе е надраскана със спрей, а футболните ултраси са си дали битка в подножието с "к.р" за този и онзи
11.01.2018   |   23:57
Прочетена: 1526   |
Коментари: 0
Ще развиваме тепетата с план. Ама друг път
Снимка: Часовниковата кула на Сахат тепе е богато нашарена от вандалите
Автор на снимката: Снимки Наташа МАНЕВА

Община Пловдив е разработила план за поддържане и управление на тепетата, които от векове са символите на града заедно с Марица. Браво на местната власт, макар че тепетата едва ли се интересуват от нейните планове. Те съществуват тук от хилядолетия и ще останат много след нас, независимо какви ги вършим днес и какво планираме за утре.

Този град е възникнал и се е развил покрай тях. Първоначално хълмовете са били естественият щит на първите заселници. Пак на тях първите уседнали тук хора са започнали да строят своите домове - низшите - в ниското, висшите - по върховете на Трихълмието. И така хилядолетия наред.   

В средата на 19. век и особено в началото на миналия градът разширява своите граници с бързи темпове. Трябва материал и на помощ отново идват тепетата - две от тях са изчезнали, за да се превърнат в павета. Предприемачите, получили концесията за добив на инертни материали от скалите по южния склон на Джендема, захапват и него.

За да дойде на власт Божидар Здравков и да се запита - а не е ли време и ние да дадем нещо на хълмовете? В тежките години между Голямата депресия и Втората световна война управата на Пловдив се нагърбва с тежка задача - започва урбанизацията на Бунарджика и Джендема.  Разписани са планове (каквито отново чертаем днес) с всички необходими части - нови пътни връзки към подстъпите, разчертаване на бъдещите алеи, геодезия, проект за залесяване, оформяне на паркови зони, водоснабдяване с нови каптажи и даже канализация.

В онези години днешните Зелени още не са били родени. Не е имало нужда от задължителната в наше време екологична оценка. Въпреки това пловдивчани успели да вдъхнат живот на тепетата в пълен мир с природата.  Не изсекли дърветата и храстите, а садили нова. Високите тепета вече били достъпни и съвсем скоро се превърнали в любими места за разходка на пловдивчани.

След като хората започнали да се качват на хълмовете, по естествен начин се появили и атракциите - пейки и беседки за сладки приказки на влюбените и отмора на по-възрастните, детски площадки, чешми, езера, цветни градини, паметници. Постепенно възникнали и увеселителните заведения - бирарии, кафенета, места за пикник и даже за танци.

Процесът продължил и в годините на голямото планиране. Заради партийните велможи и техните гости основните алеи били разширени, за да могат хората от голямото партийно доброутро да се качват до върховете с черните волги. Над паметника на Освободителите се издигнал и Альоша. За да има хляб и зрелища за народа, били построени още заведения и открит театър. Алеите били осветени. В подножието на Бунарджика отдавна вече имало и зони за спорт - открит басейн, кортове за тенис и игрища за волейбол и баскетбол.  

Нещо с хълмовете обаче се обърка през последните години, както между другото и с някои хора под тепетата. Днес все по-малко пловдивчани ходят да отмарят на Младежкия хълм и на Бунарджика. Младежите се качват там за абитуриентската (ако не са изкушени да се възвисят с някоя по-силна цигарка с добавена стойност близо до върха), русофилите - на 3 март и 9 септември.

Останалите - само ако почувстват внезапен прилив на гордост от това, че са пловдивчани, и поискат да си спомнят как изглежда градът им от най-високите си точки. Залесяване и санитарна сеч тук не са провеждани от години, както и на Дановия хълм. Във високите части няма вода, което предполага, че зеленината губи битката с времето. Чешмите също са пресъхнали, а беседките отдавна са минали през кюмбетата. Пусти са и някогашните капанчета и ресторанти, ако не броим едва кретащият „Малък Бунарджик“ и кафенето до Лятното кино на Сахата.  

Занемарата е навсякъде. Напоследък тепетата са се превърнали в любими места единствено за местните вандали, който трошат, хвърлят и драскат с особено настървение, когато се усамотят на високото. За разлика от онези свои предшественици от някогашната Студентска кооперация в Пловдив, които през 30-те години на миналия век създаваха, а не рушаха. И вместо да чакат помощи от общината и държавата, младежите даряваха, както все още може да се прочете на бюст-паметника на Христо Данов на Сахат тепе (Дарено от Студентската кооперация през 1928 година).

И може би защото до всеки ад трябва да има и чистилище, кметът и неговата администрация най-после решиха, че е време и ние да дадем своята дан, за да ги има тепетата. Разписали са специален план за управление на хълмовете с всичките му точки и подточки. В него по традиция е заложена много теория (над 90 страници) и много бъдещи атракциони, за каквито неведнъж сме чували през годините - атракционно влакче, лифтове, ескалатори, водни каскади, заведения и т.н.

Ако успеем да се доберем до общественото обсъждане на въпросните планове, бихме  помолили само за едно - нека бъдем по-големи реалисти, а не вечно разочаровани оптимисти, когато кроим планове за развитието на Пловдив и тепетата. И да овладеем енергията си на градостроители някъде около точката на ефективност.

Що се отнася до тепетата, добре е да започнем с няколко прости неща - да ограничим застрояването им, да изградим една наистина действаща поливна система, която да позволи новото залесяване на високите части. И най-важното - да организираме една добра охрана на хълмовете, като командироваме горе една-две дузини от стотиците общинските служители под пагон.

Така хем ще прогоним вандалите, хем хората ще се чувстват спокойни по алеите сутрин и вечер. А когато пловдивчани припознаят отново тепетата, атракционите сами ще дойдат заедно с кандидатите да инвестират в кафенета, ресторанти, кино, театър и т.н. И още нещо - докато разписваме въпросния план за управление на хълмовете и пристъпим към неговото изпълнение, да направим нещо съвсем належащо - да почистим  тепетата. Общината и гражданите - заедно.

Любов и омраза в подножието на Сахат тепе
Любов и омраза в подножието на Сахат тепе - Автор: Наташа МАНЕВА
Табелите в подножието на Сахат тепе не се четат, а фасадите са изцяло превзети от любителите на графитите
Табелите в подножието на Сахат тепе не се четат, а фасадите са изцяло превзети от любителите на графитите - Автор: Наташа МАНЕВА
В тази част на Сахат тепе посланията са многопластови
В тази част на Сахат тепе посланията са многопластови - Автор: Наташа МАНЕВА

Топ новини
Читател: Скочих в локва заради неправилно паркирани коли
18.01.2018   |
18:15   |
8277
Коментари: 0
Пловдивчанин се оплака в редакцията на в. „Марица“, че му се е наложило да скочи в локва заради неправилно парклирали коли. Случката се разиграла в четвъртък...