сряда, 26 Юни 2019 06:04 ч.

Що за Пловдив ще сме без Четвъртък пазара!

На прочутато тържище навремето продавали яребици и пъдпъдъци
17.05.2017   |   20:25
Прочетена: 4605   |
Коментари: 0
Що за Пловдив ще сме без Четвъртък пазара!

Наскоро стана ясно, че Общинският съвет намали наемите на терените на общинските пазари за продажба на стоки, различни от плодове и зеленчуци. Идеята дойде от директора на общинското предприятието Стефан Султанов. На Четвъртък пазара има поне 30 празни маси. Те от много време стоят незаети.

Идеята е най-малко 12 от тях да се махнат и на освободената площ да се обособи търговска зона за пет павилиона. Тук ще се продават: месо, прясна риба, консерви, млечни продукти, ядки, дрехи, обувки, ключарски и обущарски услуги.

„Четвъртък пазарa става хипермаркет”, това заглавие стресна читатели на „Марица”, които светкавично реагираха. „Не искаме още един хипермаркет в града. Такива си имаме достатъчно - от Кауфланд и Карфур до Билла и Лидъл. Пазарите са нещо съвсем различно - като организация и начин на излагане на продукцията на открито.

Да не говорим, че традициите на Четвъртък пазара - най-стария пловдивски пазар - са от 350 години”, четем в “Пловдивски алманах” на Димитър Райчев. Това недоволство стана повод да ви разкажем историята на един от емблематичните пазари на града - как е възникнал Четвъртък пазарът. А след него и другите пазари в града.


 

На 27 юли 1893 г. Общинският съвет в Пловдив взема решение да се измести Четвъртък пазар на площада срещу Пловдивската библиотека и музей (дн. площад „Съединение”). До този момент от години пазарът се ширил точно до моста на Марица, където се пресичат всички важни пътища на града, четем отново в Алманаха. В тези времена животът в града си върви лежерно и само пътешествениците разказват какво се случва в Пловдив. „Чужденецът не намира голямо телесно удоволствие в Пловдив, пише Артур фон Хун в книгата си „Борбата на българите за съединението си”.

Хотелите са много скромни, а храната проста. Пловдивските готвачи не са вникнали още в тайните на европейското готварство и приготвят ястията по гръцки и турски обичаи. Но това в никакъв случай не казва, че животът в Пловдив е лош. Напротив, там човек може да живее твърде добре и евтино, ако знае да се възползва от обстоятелствата.

Авторът не пропуска да спомене и пазарите: „На пловдивския пазар човек среща такива неща, които се считат в Европа за рядкост, като например бекаси, яребици, чучулиги, пъдпъдъци, гълъби и пр., и то толкова евтини, че и най-бедният има възможност да си позволи да пъхне ежедневно по няколко в тенджерата си”, пише в книгата си Артур фон Хун. 

Най-старият след тях е Четвъртък пазарът. Той се появил още в турско време, преди повече от 350 години. Първоначално го разполагат до река Марица - от западната страна на моста (дн. Пешеходен мост). После го преместили на юг (1888 г ). Така пазарът попада пред Народната библиотека и в близост до Княжеската градина. Това е първият опит старият Четвъртък пазар да се махне от кръстовището при моста на Марица. После в годините пловдивчани мислят как отново да го удължат на север, към реката.

През септември 1926 г. пловдивската община взема решение да се устрои пазар на площад „Орта мезар“, където да се преместят сергиите, за които няма да има място на Четвъртък пазара. Причината е, че в западната част на пазара пловдивчани искат да вдигнат паметника на Съединението. Още през 1925 г. в Пловдив се събират доброволчески дружества от цялата страна, които тържествено полагат основния камък на бъдещия паметник на Съединението.

Градежът обаче не се осъществява, пазарът остава непокътнат на старото си  място и дълги години в западната част на пазара гордо стои единствено бетонният постамент на недостроения паметник.

В годините на соца (април 1955) вече го наричат “Пловдивският кооперативен пазар” („Четвъртък пазар”). Той се намира на север - пред сградата на “Втора армия”, на юг - до бул. “Шести септември”, а на изток - до сградите на Историческия и Археологическия музеи. Масите му са 1400 на брой и освен 150-те налични се строят още 25 нови павилиона и дървени къщички.

“Дори и през зимата на кооперативните пазари в Пловдив е многолюдно и оживено - пише в старите вестници. Е, не колкото през есента, когато цялото изобилие на Тракия е събрано тук и отблизо и далеч идват хора да си купят зеленчуци за зимнина... Въпросът е дали всеки, който е произвел нещо, може да го продаде. Агрономът Кольо Гледачев, инспектор на пазара до площад „Съединение” (или както му казват пловдивчани - Четвъртък пазар), в един зимен четвъртък категорично заяви: Разбира се, че не всеки. Само тези чиято продукция отговаря на изискванията, определени от Наредба №5 на Министерството на народното здраве и социалните грижи”.

Строг контрол следял процеса на работа в тези години - специални лаборатории към агрохимическите центрове изследват продукцията. Без контролен лист от ХЕИ никой стопанин не можел да наеме маса и везни. На пазара има и табло - на видно място то показва имената на недобросъвестните производители. И никой не ги допуска на пазара.

Нищо че те могат да отидат на всеки друг, ако поискат. Така върви търговията по сергиите в тези години. До 21 февруари 1984 г., когато започват ремонта на ул. „Христо Г. Данов” и бул. „Шести септември”, но все още никой не планира пазарът да се мести. Това се случило няколко месеца по-късно -на 18 август същата година е взето решение пазарът да се събори.

На неговото място вдигат паметника на Съединението. Само след 2 години - на 26 септември 1986-а - Четвъртъчният пазар отново заработва. Този път на ново място и то е под желязната конструкция на завод „Възход”, върху масивна площ от 3342 квадрата. Където съществува и до днес! /Марица.бг

Що за Пловдив ще сме без Четвъртък пазара!
Що за Пловдив ще сме без Четвъртък пазара!

Топ новини
Читател: Скочих в локва заради неправилно паркирани коли
18.01.2018   |
18:15   |
8277
Коментари: 0
Пловдивчанин се оплака в редакцията на в. „Марица“, че му се е наложило да скочи в локва заради неправилно парклирали коли. Случката се разиграла в четвъртък...