събота, 21 Септември 2019 12:56 ч.

Ядем само кило сладолед годишно

70% от пловдивчани хапват ванилия, но леденото удоволствие вече стана лукс, казва бизнесменът
18.08.2013   |   07:05
Прочетена: 4998   |
Коментари: 7
Ядем само кило сладолед годишно
Автор на снимката: Любен Баков

Усвоявал е занаята в италианската Академия за сладоледопроизводство, където професорът съветвал учениците да си крият рецептите и да ги пазят като очите си. Започнал с една машина за сладолед на Главната в годината на прехода, когато от сутрин до вечер имало поне 20 чакащи на опашка за леденото удоволствие от ванилия и кафе. “За съжаление кризата дотолкова удари българина по джоба, че малцина си позволяват лукса да ядат сладолед, който не е стока от първа необходимост”, казва бизнесменът Христо Толев - собственик на пловдивската сладоледена компания “Мистър Суит”. Ако при рекордьорите Нова Зеландия и Австралия се падали по 38-40 килограма на човек годишно, то данните за България са едва кило сладолед. Германците вече изпреварвали на леденото изкушение италианците, които се смятат за най-големите майстори. Нашенецът си падал по мелбите, но плодовете разваляли вкуса на добрия сладолед, казва експертът. За да се усети истинското удоволствие от консумацията, ледената сладост трябвало да се хапва между минус 8 и минус 10 градуса.
Пловдивчани спадали към групата традиционалисти, които предпочитат вкуса на ванилия. 70 на сто си поръчвали т.нар. сметанов сладолед, 20% залагали на другия познат масово вкус - шоколада, а останалите избирали плодови вкусове, карамел, мента.


Гордостта на Толев е разработената от него рецепта с нула процента мазнини и нула захар. Сладкият вкус се постигал с натурални подсладители и древната билка стевия, от която се повлиявали по-леките форми на диабет.
“Ако е качествен, сладоледът е полезен.


Като при всяко нещо дозата определя лекарство ли е, или отрова. При възпалено гърло няма проблем да се яде сладолед, защото лошите бактерии се размножават при 380, а той ги охлажда и те умират. Моят съвет към купувачите е да четат внимателно съдържанието на етикета”, обяснява Христо Толев. Именно от качеството на вложените в десерта продукти зависела и цената. Той залагал на натурални аромати, пасти и животинска сметана, доставка от чужбина, въпреки че му излизало в пъти по-скъпо.


На въпрос защо една топка сладолед струва 1.50 лева, колкото кутията в хранителните вериги, бизнесменът обяснява, че сладоледът се дели на мек, джелато и индустриален. Мекият е този от машините, готов за консумация при минус 5 градуса, който се произвежда в деня, в който се продава.


 Джелатото е ръчно направеният в малки количества. При него особеното е, че се прави само от сметана, мляко, захар и декстроза и има много малко калории. Предлага се основно по витрините и трябва да се продаде до три-четири дни, докато е свеж. ”Джелатото е плътен, защото въздухът, който влиза в него, е максимум 30%. Този вид следоледи би трябвало да се продават на минус 10 градуса, защото рецепторите издържат до тази температура. След втората хапка вече вкусът се губи”, обяснява Христо Толев. По съвсем различна технология пък се произвеждал т.нар. индустриален сладолед. В него мазнините били между 8 и 15%. Стабилизаторите в него били неизбежни, тъй като трябвало да издържи по-дълго, а не на последно място се търсели голям обем и ниска цена.


“Няма как един килограм да струва левче, след като литърът мляко е минимум 1.50, захарта е 2 лева, а маслото - 7-8. Но българинът като че  не се замисля какво купува, а се ръководи единствено от цената”, разсъждава бизнесменът. Най-активният период за производство на ледената сладост съвсем не е лятото, каквото е масовото схващане, а зимата, когато се разработвали новите вкусове.

Ядем само кило сладолед годишно
Ядем само кило сладолед годишно

Топ новини
Читател: Скочих в локва заради неправилно паркирани коли
18.01.2018   |
18:15   |
8277
Коментари: 0
Пловдивчанин се оплака в редакцията на в. „Марица“, че му се е наложило да скочи в локва заради неправилно парклирали коли. Случката се разиграла в четвъртък...