неделя, 18 Ноември 2018 14:00 ч.

До Драгойна: Траките добивали руда, изнасяли злато в Микена

Плавателната Марица била един от транспортните им коридори
10.12.2014   |   13:45
Прочетена: 1705   |
Коментари: 0
До Драгойна: Траките добивали руда,  изнасяли злато в Микена

Траките били изкусни майстори в рудодобива. И това е малко известен факт от техния бит. Последните проучвания на връх Драгойна обаче се фокусират върху него. За да го потвърдят с някои любопитни находки, твърди Елена Божинова от Археологическия музей. И допълва, че “тук са открити най-ранните импорти в Тракия, ранна микенска керамика, от края на XV-XIV век пр. н.е. Но никой не предполагал, че местните, по това време, поддържали връзки с големите цивилизации от Източното Средиземноморие, като Троя и Микена”. На път сме да разберем как траките добивали руда и после я транспортирали до гръцките земи.

“В началото на ноември направихме 10 дневно теренно издирване на археологически паметници в землището на селата Езерово и Воден”, разказва Божинова. Локацията е до Първомай. “Регистрирахме огромен обект в по-ниските части на реда Драгойна. Логично е да го свържем с другата, съседна крепост Хасаря”. Става дума за струпване на над 30 махали, обясняват археолозите. Те са укрепени със стабилна каменна архитектура и са разположени по стръмните склонове. “Вероятно са селища на рудари, добивали и експлоатирали руди в района, казва Елена Божинова. Експедицията им продължава дългогодишното проучване на южната планинска част на Първомай. Това е връх Драгойна, един северен рид, който слиза от Родопите и се вклинява в долината на река Марица. “Той се оказа изключително важен район в историята на траките през I и II хилядолетие преди Христа. Голям център, съизмерим с пловдивското Небет тепе”, обясни Божинова.
Драгойна е сред най-големите и най-дълго проучвани тракийски крепости у нас. Разкопките продължили 11 години. Екипът от Археологическия музей я представи дори в изложба преди време. С над 100 фотографии, графични реконструкции и артефакти. Крепостта е функционирала без прекъсване от началото на Късната бронзова епоха - XVI в. пр. Хр. до края на Ранния елинистически период - II в.пр.н.е.
Колкото до околните територии, първо ги обитавали земеделци. Времето съвпаднало с един сравнително мирен период по нашите земи.
Селищните могили се разполагали край реките, в плодородните земи. В началото на бронзовата епоха нещата обаче се променили глобално. “Земеделската цивилизация загинала, била насилствено изместена от носителите на друг тип икономика, базирана на скотовъдството. Времената станали по-нестабилни, овладели и заселили планината. За първи път говорим за едно сериозно добиване на руди и ценни метали, казват специалистите.“Най-вероятно това е ресурсът, осигурил благоденствие и на крепостта на връх Драгойна. Първите следи от сериозен добив в планината е през късната бронзова епоха, XVI-XV век пр.н.е. Оттогава са и контактите с Микенска Елада. Доказателството? “В Тракия са намерени мечове от микенски тип, А в самата крепост на Драгойна - съдове, изработени на бързо гранчарско колело и с рисувана украса.
Анализът им в лаборатория в Берлин потвърди, че идват от най-северните гръцки центрове. Мащабният рудодобив и металообработка в Тракия в онази далечна епоха на разцвета на микенските царства обяснява ранните контакти между тези две съседни и доста различни общности. Интересът на елините към ценните метали на Тракия е логичен. Поминъкът обаче променил живота на местните. Наблюдава се една гъстотата на селищната система в планинските части. “Обектите са разположени върху изявени върхове, имат възможност за пряка комуникация помежду си, избирани са стратегически места, така че да може да се контролира наоколо. “Открихме струпване от камъни в горните части на върха, т.е. следи от човешка дейност. На пръв поглед те нямат логично обяснение, но ако имайки предвид добива и обработката на метали, подобни структури стават лесно разгадаеми”, разказва археологът. Тази картина се запазва през цялото I и II хилядолетие преди Христа. През 1 век от н.е. вече Тракия е част от Римската империя. Тогава хората, както в праисторическите времена, слезли отново в равнината, в близост до реките. “От този период нямаме данни за рудодобив. Римляните, по някаква причина, загубили интерес към тази част на Родопите. Вероятно
рудните центрове се изместили.
Районът придобива нова популярност в добива на руда в късно римския или в ранновизантийския IV-VI век. От тогава започнало обитаването и на крепостта Хасаря до с. Драгойново, проучвана от екипа на доц. Иван Джамбов.
И така, днешната археология има нов фокус - добива и обработката на руди в Древна Тракия. Геолозите споделят същото мнение - в древността ги добивали именно траките. Шансът след работата им на мястото да остане метал, особено злато, се дължи на метода, който ползвали. Добивали рудата повърхностно, с открит способ. Не слизали надълбоко в земните недра и това се вижда в някои от откритите днес галерии. След това пренасяли металите, търгували предимно с гърците. Каналите за трафик трябва да ги търсим през родопските проходи, допълва Божинова.
Находчивите траки използвали възможностите и на плавателната тогава река Марица, една от транспортните артерии навремето.


Бъдещи проучвания: През ноември регистрирали и друг интересен обект  


Скалният връх на Миткови камъни до село Воден се оказал другата находка за ноемврийската експедиция. Той е подобен на Драгойна, разположен е на същия рид на разстояние около 12-13 км, обясни Божинова. Откритите материали отнасят датировката му във II хилядолетие пр. н.е. “Имаме идентична планировка на пространството, същото овладяване и обработка на скалата, по начина, който познаваме от Драгойна. Така местността не е изолирана, а е част от една гъста селищна система. Тя включва много подобни крепости в района. Хипотезите на археолозите са, че именно тук до Драгойна започва един от проходите, който минава през Родопите и извежда до Егея в Гърция.
Всъщност траките били доста мобилни, определено и от типа животновъдство, което развивали, наред с рудодобива. Изненадата е, че отлично познавали т.нар. трансхуманна икономика. Също като днешните каракачани, редували зимни с летни пасища. “Може да се предположи, че през зимата населението с животните слизали надолу към Егея, а през лятото се връщали отново в планинските части на Родопите”.

До Драгойна: Траките добивали руда,  изнасяли злато в Микена
<>
>

Топ новини
Читател: Скочих в локва заради неправилно паркирани коли
18.01.2018   |
18:15   |
7316
Коментари: 0
Пловдивчанин се оплака в редакцията на в. &bdquo;Марица&ldquo;, че му се е наложило да скочи в локва заради неправилно парклирали коли. Случката се разиграла в четвъртък...