вторник, 20 Ноември 2018 18:35 ч.

Проф. Запрян Козлуджов: Хуманитаристиката е гаранция, че човекът винаги ще е човек

24.09.2015   |   08:22
Прочетена: 991   |
Коментари: 0
Проф. Запрян Козлуджов:  Хуманитаристиката е гаранция, че човекът винаги ще е човек

С премиера на книгата „Хора на науката. Университетът като убежище на мисълта” ще започне в 17 часа утре десетото юбилейно издание на Нощта на учените. Книгата е сборник с интервюта с пловдивски учени, които отговарят на едни и същи въпроси -  за академичното поприще и смисъла човек да се посвети на науката. Представянето й ще бъде в 6 аудитория на ПУ „Паисий Хилендарски”. Един от интервюираните е ректорът на „Паисий Хилендарски” проф. Запрян Козлуджов.


 

Проф. Запрян Козлуджов е ректор на Пловдивския университет „Паисий Хилендарски”от 2011 г. През юни 2015 г. беше избран за втори мандат, след като получи високи оценки на работата от колегите си, които не излъчиха други кандидати.  Завършил е българска филология в същия вуз през 1984 г. Една година е работил като учител, след това печели аспирантура в Софийския университет. Преподава теория на литературата в Пловдивския университет  от 1988 г. През 2000 г. става зам.-ректор, а години по-късно оглавява висшето училище.

 

- Каква е частта на учения във Вашата личност и имате ли непознати за колегите и студентите Ви страни?

- Не може човек да работи в институция като университета и да няма някакво самочувствие на човек, който се занимава с наука. Но тук трябва да призная, че в последните години покрай административните ми задължения ми остава сравнително малко време, да не кажа много малко време, за научни занимания и те обикновено са по някакъв повод. Слава богу, че има такива поводи, различни покани, защото те всъщност принуждават човека да седне и да напише доклад или статия и така да поддържа някаква форма. Разбира се, не е това, което би ми се искало, защото помня какво правех, преди да започна да се занимавам с администрация. Сега пиша по две, много рядко по три статии на година, с които участвам в различни конференции. Остава ми и малко време да чета, но се опитвам и чрез четене да поддържам форма. До 2001-2002 г. бяха написал 4 книги, след това започнах да се занимавам с административна работа и оттогава досега се е появила още само една моя книга. Така че е трудно двете неща да бъдат съвместявани, но намирам смисъл в това, което правя, защото университетът се движи много добре, върви напред. Всеки избор си има цена, аз направих своя и съответно си плащам цената.

Едва ли имам непознати за гилдията страни, сигурно не съм изненадвал колегите. Но за мене беше радостно, когато при процедурата ми за избор за професор се наложи да изготвя една справка за академичните ми цитирания. Оказа се, че всички хора, които са се занимавали с проблематика, сходна на моята, са минали през моите работи,  а не покрай тях. Имам над 80 цитирания, включително международни. Не очаквах толкова висок индекс на цитируемост, а това е важно, защото въпросът е не само да напишеш нещо, а то да влезе в научния обиход, да използвам този русизъм. 

- Как бихте искали да Ви възприемат хората и всъщност интересувате ли се от мнението на другите?

- Едва ли има човек, който да не отчита мнението на другите, защото всеки се оглежда в очите на другите и нерядко открива себе си по този начин. Важно е какво мислят другите за теб, но също така е важно ти да изграждаш това мислене. Оценката на колегите за това, как ръководя университета, стана ясна при преизбирането ми за ректор, а мнението за мен на хората, които се занимават с наука, е отразено в рецензии и становища за мои работи. Това са важните неща, иначе от празни приказки и клюки и въобще не се интересувам. 

- Как решихте да поемете по пътя на  академичното поприще?

- Това беше един напълно съзнателен избор, който направих преди много години. Първо, защото имах интерес, и, второ, заради хората, които работеха с мен в далечната 1980 г. Тогава започнах да уча българска филология и още в края на първи курс започнах целенасочено да работя основно с доц. Атанас Бучков,  мой колега и приятел, който в голяма степен окончателно формира интересите ми. Така започнах да работя в една интердисциплинарна област, каквато е теорията на литературата, която е трудна, но колкото е по-трудно, толкова е по-интересно. Ако трябва да бъда честен, много повече ми вървяха езиковедските дисциплини, защото там с минимални усилия постигах максимален резултат, което е много важно. Но заради доц. Бучков се насочих към литературоведските дисциплни, той има огромна роля в живота ми въобще. Може би животът ми щеше да се развие по друг начин, ако не го бях срещнал.

- Той ли е Вашият учител в науката и кои са другите?

- Много хора, но основно този човек, който е работил абсолютно безкористно и всеотдайно с мен. Той ме допусна до научната си библиотека, до сърцето си, до своята светая светих. Иначе съм задължен на много хора, както на литературоведи, така и на езиковеди – и на проф. Клео Протохристова, и на проф. Иван Куцаров, и на колегите от Софийския университет – например на проф. Никола Георгиев, от когото съм се учил на много неща – и на литературознание, и на морал в науката.

- Добър избор ли е човек да се посвети на науката и образованието?

- За мен – определено да. Зависи от мотивацията, защото човек се занимава с наука не просто за пари – от научна дейност богат не може да станеш. Значи, трябва да си много мотивиран, да ти е много интересно и в някаква степен заниманията с наука да осмислят живота ти. Иначе не става, другото е мъка.

- Мислите ли, че фразата „Сега не е време за наука” е клише, или всъщност въпреки всички финансови проблеми в държавата у нас се правят изследвания на световно ниво?

- Винаги е време за наука и у нас се прави нелоша наука, не искам да използвам по-силна дума. И в областта на природоматематическите, и в областта на хуманитарните науки. Това показват и наукометричните данни и България присъства в тях, Пловдивският университет – също. Просто според мен в България е много трудно /и винаги е било така/  да се занимаваш с фундаментални научни изследвания, които изискват огромни ресурси, инвестиции и пари. Трябва да развиваме технологичните и приложни аспекти на научните изследвания, това е бъдещето на страната ни, защото тя никога няма да има ресурсите да прави фундаментална  наука.

А специално за хуманитаристиката се говори какво ли не – едва ли не, че няма нужда от такъв тип наука. Напротив, това е наука, която е гаранция, че човекът винаги ще е човек, и която винаги ще се противопоставя  на всички процеси и тенденции, свързани с обезчовечаването на човека и превръщането му в една марионетъчна машина. Така че от хуманитаристика винаги ще има нужда, аз съм оптимист.

- Университетите ли са мястото, в което трябва  да се прави наука, или институтите към БАН и съществува ли ефектът „Лявата ръка не знае какво прави дясната” при това извършване на научни дейности на различни места?

- Мисля, че напоследък тази тенденция започна да се преодолява и ние сме някакъв пример в това отношение. Пътят е в сътрудничеството между научните институти на БАН и съответните катедри и факултети. Пловдивският университет например има много съвместни проекти с БАН, и то не само в областта на природоматематическите науки, където това е почти задължително, а и в хуманитаристиката. В последните години имаше опити да се създадат настроения срещу БАН и едва ли не да се покаже, че академията е излишна. Аз не мисля така, академията трябва да бъде съхранена, независимо какво ще ни струва това. Разбира се, необходими са реформи, някои звена, които не са особено смислени, трябва да бъдат закрити, но като цяло имаме нужда от БАН.

 - Кое е най-интересното пред Вашата наука, погледната с хоризонта на 21 век?

- Както вече споменах, ние трябва да доказваме необходимостта от хуманитаристиката, която трябва да показва как се съхранява човешкото у човека и да реагира остро срещу всички процеси на превръщането на човека е един обикновен консуматор.

- А как окуражавате младите филолози?

- Трудно е, но Филологическият факултет всяка година прави една национална научна конференция, която привлича филолози от цялата страна. Идват изключително мотивирани деца, които са надежда за бъдещето на филологията, и на този форум наистина може да се чуят изключително интересни неща. Тази година представителите на Софийския университет дори бяха дошли на собствени разноски, защото са им отказали финансиране. Това е показателно и доказва, че филологията винаги ще я има и ще има хора, които сериозно ще се занимават с проблемите на тази наука.

- Как си почивате и как се забавлявате?

- За съжаление не ми остава време за почивка, работният ми ден започва най-късно в 8.30 сутринта и не приключва преди 19.30-20 часа. Така е от години, но когато ми остане време, предпочитам да съм със семейството си  и с книга, защото това е добър начин за почивка. Нямам време за други хобита.

- Обичате ли да пътувате и имате ли свое място някъде по света?

- Изключително много. Със съпругата ми пътуваме много и само когато съм на път, без значение дали в страната или чужбина, изключвам и забравям за огромните проблеми, които трябва да решаваме в университета.

Харесвам Родопите, Бургас и околностите му, без Слънчев бряг, Южното Черноморие - там, където се е съхранило. Харесвам Северна Гърция, интересно ми е навсякъде по света, където мога да видя нещо ново, и да открия света през своя собствен поглед.

- Има ли нещо, за което досега не сте намерили време в живота си, а то Ви привлича?

- Единственото, за което искам да имам повече време, на първо място е семейството ми, и на второ кабинетът ми на преподавател, а не на ректор, защото само там мога спокойно да прочета и да напиша нещо. Това е, което ми липсва, но човек прави избора си, подрежда приоритетите си и винаги трябва да е готов да плати цената. Аз съм го направил, защото няма нищо безплатно.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

<>
>

Топ новини
Читател: Скочих в локва заради неправилно паркирани коли
18.01.2018   |
18:15   |
7359
Коментари: 0
Пловдивчанин се оплака в редакцията на в. &bdquo;Марица&ldquo;, че му се е наложило да скочи в локва заради неправилно парклирали коли. Случката се разиграла в четвъртък...