вторник, 20 Ноември 2018 18:32 ч.

#REMEMBER PLOVDIV: Кръчмата "Сахат тепе" е върху турска барутница

Събарят прочутото заведение през 1975-а, но не успяват да построят ново
28.05.2017   |   17:20
Прочетена: 4825   |
Коментари: 0
#REMEMBER PLOVDIV: Кръчмата "Сахат тепе" е върху турска барутница
Снимка: Ресторантът на Сахат Тепе

Пловдив е най-старият жив град в Европа и пети в света. Димитър Райчев, вестник "Марица", сдружение "Аз обичам Пловдив", Фондация Бауерзакс и доброволци се заемат да увековечат историята на всяка една локация в Града под тепетата чрез гражданската инициатива REMEMBER PLOVDIV.

Сахат тепе е един от седемте пловдивски хълма, който се намира в самия център на града. Името му идва от прочутата часовникова кула, построена в края на XVI век. В най-високата част височината е 61 метра, мерена от нивото на Главната улица. През годините е с различни имена, като най-древното е Венерин хълм (хълм на любовта), по-късно Топлар тепе (топчийски хълм), „Княз Борис”, „Данов хълм” и последното „Васил Коларов”.

Според древногръцки историци хълмът заедно с древното селище, разположено върху него, е наричан Колиби. Залесяването на тепето започва по време на кметуването на известния книжовник Христо Г. Данов (1897-1899). Голямото озеленяване и благоустройство му става от 1929 до 1932 година, когато кмет на Пловдив е Еньо Маналов, както и през годините 1932-1935 при първия мандат на кмета Божидар Здравков.


На върха на Сахат тепе между старата часовникова кула и днешната радиотранслационна, на самата площадка се е намирала „барутницата” - турски барутен погреб. Точно за това място на 3 август 1932 година Пловдивската община обявява конкурс за предприемачи за построяване на бюфет. Шест месеца по-късно, на 19 февруари 1933 година, ресторантът започва да посреща клиенти. Проектът е на известния пловдивски архитект Никола Овчаров (1892-1974). Постройката е едноетажна, с елегантен обем и олекотена конструкция и напълно отговаря на градинско-увеселителния характер на избраното място. След Девети септември ресторантът продължава да работи и да е любимо място за пловдивчани, ала вече под името „Младежка  среща”. За съжаление през 1975 година култовото заведение е съборено окончателно с цел да се издигне ново, по-голямо и по-модно, наречено "Хеброс”. Плановете са изготвени от Проектантската организация под ръководството на архитект Атанас Каишев и инженер Андон Гугушев. Намерението обаче не се реализира и нов ресторант на същото място не е построен.

 


 

Висящ мост от хълм до хълм

Висящ мост трябвало да свързва хълма „Васил Коларов” с Трихълмието. През 1969 проектът предвижда мостът от една страна да ляга на площадката под радиотелевизионната кула, а от другата върху площадката пред сегашната Академия за музикално и танцово изкуство. Това нямало да пречи на Античния театър, тъй като разкопките започват 10 години по-късно. Архитект Матей Матеев изпълнява проекта така, че висящият мост да минава над улиците „Ангел Букорещлиев”, „Найден Геров”, „Васил Коларов”, „11 август”, „Отец Паисий” и „Станислав Доспевски” и общата му дължина да е 200 метра. Проектът не е осъществен.

 


 

Лятно кино по релефа на скалата

Лятно кино „Христо Смирненски” е построено в една естествена вдлъбнатина на западната страна на хълма „Васил Коларов” (Сахат тепе) и е открито през юли 1958 година. А на 23 септември 1958 година, по случай 60 години от смъртта на поета, летният кинотеатър се именува „Христо Смирненски”. Седалките са разположени амфитеатрално, по релефа на терена, високо една над друга и побират 1200 души.

В най-горната си част киното е с една централна и две големи странични ложи. След 1989 година при настъпилите промени прожекциите на филми силно намаляват и след време киното престава да функционира.

В началото на юни 2001 г. Общината подписва консеционен договор и след вложени почти половин милион лева, през 2003 година киното започва своя нов живот под името „Орфей”.


Неосъществените проекти: Ресторанти и хотели от Главната до върха

През 1969 година Градският народен съвет обявява конкурс за изграждане на увеселителни заведения на хълм „Васил Коларов” (Сахат тепе). В конкурса участват Б. Томалевски, Л. Лозанов, М. Матеев, Г. Караянев и Л. Шинков. Идеята е да бъдат премахнати жилищните сгради, построени на север от Драматичния театър, над и под улица „Ангел Букурещлиев” и улица „Лейди Стангфорд” почти до Протестантската църква.

А на тяхно място терасовидно да се издигнат ресторанти, хотели, заведения за обществено хранене и игрални салони. Архитект Любомир Шинков предлага линейно разположени едноетажни заведения на три реда, пълзящи по хоризонталата на терена.

Идеята е връзката между нивата да се осигурява от стълби, вградени в шестостепенни „тръби - кули”, които да кореспондират със старата часовникова кула. Всяко заведение да е достъпно от „алеята - тераса” пред него, от която пък се открива панорама към източната част на града.

Цялата композиция трябва да лежи по хоризонталата на терена, сливайки се максимално с него, за да не се нарушава по никакъв начин силуета на хълма. Изпълнението е предвидено да се осъществи от видим бетон, както после правят оградата на Римския стадион. Проектът не е осъществен.


По идея на Георг Марш : Протестанската църква - майсторлък на родопчани 

Първият протестантски мисионер, посетил Пловдив през 1857 година, е преподавателят в цариградския Робърт колеж доктор Сайръс Хамлинг.  По-късно в града се установява нов мисионер - Георг Марш, доктор по философските и богословските науки. По негово желание започва строежът на голяма църква през 1899 година в северната страна на Сахат тепе.

Сградата е проектирана от архитект Георги Фингов, изцяло от гранит в неоготически стил с характерен стръмен покрив. Скалната маса, останала от разчистването на терена, е оформена от майсторите каменоделци и вложена в стените на сградата. Майсторите били сменяни няколко пъти, защото работата им не се одобрявала.

Църквата е окончателно завършена от зидарите на майстор Славо Райчевски от родопското село Славейно и работата му е високо оценена. Фасадите са от обработени каменни блокове с пояси от тухлена зидария. Външна мазилка е само по корнизите и рамките около вратите. Прозорците, външните врати и витражите са доставени от чужбина. Желязото, тухлите, цимента, керемидите също са внос. Храмът е осветен на на евангелски църковен събор през 1901 година.

 




 

Идеята за мост между двете тепета
Идеята за мост между двете тепета
Проектът за ресторанти и хотели от 1969 година
Проектът за ресторанти и хотели от 1969 година
Друга перспектива на проекта от 1969-та
Друга перспектива на проекта от 1969-та
Лятно кино "Орфей"
Лятно кино "Орфей"
Протестантската църква е с доста рядка за града архитектура
Протестантската църква е с доста рядка за града архитектура
#REMEMBER PLOVDIV: Кръчмата "Сахат тепе" е върху турска барутница
#REMEMBER PLOVDIV: Кръчмата "Сахат тепе" е върху турска барутница
<>
>

Топ новини
Читател: Скочих в локва заради неправилно паркирани коли
18.01.2018   |
18:15   |
7359
Коментари: 0
Пловдивчанин се оплака в редакцията на в. &bdquo;Марица&ldquo;, че му се е наложило да скочи в локва заради неправилно парклирали коли. Случката се разиграла в четвъртък...